Метаданни
Данни
- Серия
- Мравките (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Le jour des fourmis, 1992 (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Красимир Петров, 1995 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 6 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- billybiliana (2024 г.)
- Начална корекция
- WizardBGR (2024 г.)
- Допълнителна корекция
- billybiliana (2025 г.)
Издание:
Автор: Бернар Вербер
Заглавие: Денят на мравките
Преводач: Красимир Петров
Година на превод: 1995
Език, от който е преведено: френски
Издание: първо
Издател: ИК „Колибри“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1995
Тип: роман (не е указано)
Националност: френска
Печатница: ДП „Абагар“
Редактор: Силвия Вагенщайн
ISBN: 954-529-063-3
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/21125
История
- — Добавяне
195. Една мравка из града
Жак Мелиес се наведе.
— Тя падна!
Всички се присъединиха към него. Опитаха се да видят какво става долу.
— Сигурно е мъртва…
— Може и да не е мъртва. Мравките издържат на падания отвисоко.
Жюлиет Рамирес се засуети.
— Открийте я. Само тя може да спаси моя съпруг и вашите приятели под мравуняка.
Втурнаха се надолу по стълбите и претърсиха целия паркинг.
— Само внимавайте къде стъпвате!
Летиция Уелс огледа под гумите на колите. Жюлиет Рамирес щателно прерови декоративните храстчета покрай сградата. Жак Мелиес тръгна да звъни у всички съседи от долните етажи, за да провери дали мравката не е била отвяна върху някой балкон.
— Да сте видели случайно една мравка с червен белег върху челото?
Разбира се, хората го вземаха за побъркан, ала благодарение на полицейската си карта той успяваше все пак да влезе и да претършува навсякъде.
Целият ден премина в търсене.
— Какво да правим? Само Господ знае къде може да е 103-ти!
Жюлиет Рамирес нямаше намерение да се отказва.
— Ако тази мравка наистина знае как се лекува ракът, трябва да я намерим на всяка цена.
Продължиха диренето още дълго време. Наоколо не липсваха насекоми. Ала дори с помощта на лупата не можаха да открият никъде рижа горска мравка с червено петно на челото.
— Ех, ако я бяхме белязали с радиоактивен изотоп, а не с лак за нокти! — избухна Мелиес.
Събраха се на съвещание.
— Трябва да има начин да открием тази мравка, дори в град като Фонтенбло.
— Нека изредим всички идеи, които ни минават през ума. После ще ги пресеем — посъветва госпожа Рамирес.
Заваляха предложения:
— Да се претърси градът метър по метър с помощта на пожарникари и военни.
— Да бъдат разпитани всички мравки, които срещнем, за да разберем дали не са виждали мравка с червено петно на челото.
Нито едно решение не им се стори задоволително. Тогава Летиция подсказа:
— Защо не публикуваме съобщение във вестника?
Спогледаха се. Идеята може би не беше толкова глупава, колкото изглеждаше. Продължиха да мислят, но никой не се сети нещо по-добро.