Бернар Вербер
Денят на мравките (192)

192. Динозаврите

Ето един исторически феромон памет, преминал през хилядолетията.

Хли-пу-ни приближава антени до капсулата, пълна със силно ухаещи течности. Съчетание от близки по вид миризми. Незабавно текстът прониква сладостно в антените й.

Исторически феромон.

Докладва: 24-та царица Бело-киу-киуни.

Мравките не всякога са били владетели на Земята.

Навремето тази титла е била оспорвана от други видове, представящи други начини на мислене.

И така, преди много милиони години природата заложила на гущера. Дотогава гущерите били животни с нормални размери, просто риби с крака.

Ала тези земноводни неспирно се сражавали помежду си. Ето защо тялото им постепенно се видоизменило, за да се приспособи към нуждите на двубоите. Те ставали все по-едри и по-нападателни.

Извършила се еволюция в морфологията. Гущерите се превърнали в гиганти. Вече не ни се удавало да ги убиваме, дори на групи от по двадесет, тридесет или сто. Гущерите били прекалено мощни, тъй многобройни и разрушителни, че станали най-голямата животинска сила на Земята.

Някои били толкова високи, че главите им стърчали над върховете на дърветата. Това вече не били гущери, а динозаври.

Царството на тези исполински чудовища продължило дълго, а в това време, пръснати из мравуняците, ние сме размишлявали.

„Щом победихме ужасните термити, значи можем да се отървем и от динозаврите“ — излъчвали отвред. Въпреки това походите срещу динозаврите до един завършвали с провал.

Нима те са били наши господари? Някои мравуняци вече се примирявали и предавали своите ловни полета под контрола на динозаврите. Спасявали се изпод краката им, живеели в постоянен страх от отвратителните им дуели, по време на които земята се тресяла. Дори термитите отпуснали челюсти.

И тогава една царица от гнездо на мравки легионери издигнала призив: Всички градове да се обединят срещу чудовищата.

Посланието било просто и отзвукът отекнал по цялата планета. Мравуняците сложили край на междуособните войни. Вече никоя мравка нямала право да убива друга мравка, от какъвто и вид и размер да била тя. Родил се Великият Планетарен Съюз.

Вестоносци засновали между градовете, за да ги осведомяват един по един за силните и слабите страни на динозаврите. Тези животни изглеждали недосегаеми, но всяко животно си има слабо място. Така е пожелала природата. Трябвало да бъде открито слабото място на динозаврите и това станало. Оказало се, че уязвимото място в бронята на динозаврите бил анусът.

Достатъчно било да се проникне през тази врата и да бъдат опустошени отвътре. Новината се разпространила много бързо. Навсякъде легиони мравки нахлули по тоя чувствителен път. Кавалерия, пехота, артилерия се изправили вече не срещу нокти, крака и зъби, а срещу струи смилателен сок, бели кръвни телца, мускулни рефлекси.

Има страховити разкази за цели армии, отправили се на път във вражите вътрешности. Войниците напредвали завой след завой по дебелото черво, когато внезапно от другия край на тунела срещу тях се устремявало смъртоносно гюле — изпражнение.

Воините се разбягвали, криели се из гънките на червата. Случвало се зловонната канара да се заклещи в някой ъгъл. Понякога се отприщвала и помитала армията.

Основен противник на мравешките легиони станали изпражненията. Колко хиляди мравки загинали, смазани от някоя лавина дребни твърди фекалии! Колко били издавени от вълна рядка меласа! Колко отряди, задушени от газовете на едно-единствено пръдване!

В повечето случаи обаче мравешките легиони успявали да пробият овреме тунелите на червата.

И тогава под напора на микроскопичните създания планините от гущерска плът се сгромолясвали една след друга. Месоядни, тревопасни, въоръжени със зъбати опашки, с шипове, с рогове, с отрова, с бронирани люспи, никое от тези чудовища не можело да устои пред решимостта на милионите дребни хирурзи. Един нищо и никакъв чифт челюсти се оказвал по-ефикасен от рог, по-голям от дърво.

На мравките били необходими неколкостотин хиляди години, за да избият всички динозаври.

И ето че една пролет при събуждането открили, че небето се било прояснило. Нямало вече динозаври. Били пощадени единствено дребните гущери.

Хли-пу-ни откъсва антените си и замислено крачи из Химическата библиотека. И тъй, на Земята се изредили мнозина наематели, които последователно се опитали да играят ролята на нейни всесилни владетели. Всички те преживели своя час на величие и слава, преди мравките да ги научат на смирение.

Мравките са единствените истински собственици на Земята. Хли-пу-ни изпитва гордост, че принадлежи към този вид.

Ние, които сме тъй малки, знаем как да смазваме големите, които проявяват кръвожадност. Ние, които сме тъй малки, умеем да разсъждаваме и да намираме изход от привидно нерешими проблеми. Ние, които сме тъй малки, няма какво да учим от тези живи планини, които се смятат за неуязвими.

Единствено мравешката цивилизация се е съхранила толкова дълго, защото е съумявала да се отърве от всичките си съперници.

Владетелката съжалява, че не е изучила Пръстите, които живеят под мравуняка. Ако беше послушала 103-ти и бе установила наблюдение над тях, докато открие слабото им място, кръстоносният поход щеше да се покрие със слава и нямаше да бъде унищожен.

Може би още не е късно? Може би под гранитната скала все още обитават неколцина оцелели Пръсти? Тя знае колко усилия са положили деистите, за да ги снабдяват с храна.

Хли-пу-ни решава да слезе в гнездото на Пръстите, за да поговори с Доктор Ливингстън, когото шпионите толкова превъзнасят.