Бернар Вербер
Денят на мравките (184)

184. Разчитане

Разчитането отне няколко минути на Мелиес, след което се получи напълно разбираем текст.

„На помощ. Ние сме седемнадесет души, затворени под един мравуняк. Мравката, която ви е предала това съобщение, е на наша страна. Тя ще ви покаже пътя, по който да дойдете и да ни спасите. Над нас има голяма гранитна плоча, затова носете чукове и кирки. Елате по-скоро. Жонатан Уелс.“

Летиция Уелс се надигна.

— Жонатан! Жонатан Уелс! Но това е братовчед ми Жонатан. Той ни вика на помощ!

— Познаваш ли го?

— Никога не съм го виждала, но все пак е мой братовчед. Изчезна в подземието на улица „Сибарит“… Помниш ли случая с мазето на чичо ми Едмон? Той бе една от първите жертви!

— Излиза, че е жив, но е затворен заедно с цяла група хора под някакъв мравуняк!

Мелиес разгледа парченцето хартия. Това послание бе като хвърлена в морето бутилка. Писано бе от трепереща ръка, може би ръката на агонизиращ. Откога мравката носеше това писмо? Знаеше колко бавно се придвижват насекомите.

Измъчваше го и друг въпрос. Очевидно писмото бе писано върху лист с обикновени размери и след това умалено многократно с помощта на копирна машина. Нима обитателите на подземието се радваха на такъв комфорт, че да имат копирна машина и следователно електричество?

— Мислиш ли, че е истина?

— Не виждам друга причина тази мравка да мъкне със себе си писмо!

— Все пак по каква случайност насекомото се е озовало точно в твоя апартамент? Гората Фонтенбло е голяма, а градът Фонтенбло още по-голям, особено за мравешките мащаби, а ето че този вестоносец въпреки всичко е успял да открие твоя апартамент, разположен на четвъртия етаж… Как ти се струва, не е ли прекалено?

— Не, понякога има шанс едно на милион нещо да се случи и то все пак се случва.

— Но как си представяш „затворени“ под мравуняк хора, чийто живот зависи от добрата воля на мравки? Това просто не може да бъде! Един ритник е достатъчен, за да бъде съборен мравунякът.

— В писмото се говори за гранитна плоча, която им пречи да излязат.

— И как е възможно да се напъхат под някакъв мравуняк? Трябва наистина да са побъркани. Звучи като шега!

— Не. Това е тайна, загадката на мистериозното мазе на моя баща, което поглъща всеки влязъл в него. Сега проблемът е да помогнем на пленниците. Няма време за губене и само едно същество може да ни помогне.

— Кой?

Тя посочи шишенцето, в което се мяташе 103-ти.

— Той. В писмото се казва, че той може да ни отведе до братовчед ми и неговите другари.

Двамата освободиха мравката от стъкления й затвор. Нямаха подръка радиоактивно вещество, за да я бележат. Ето защо Летиция Уелс постави капка от своя лак за нокти върху челото на насекомото, за да е сигурна, че няма да го изгуби сред другите мравки.

— Хайде, миличка, покажи ни пътя!

Противно на всички очаквания мравката не помръдна.

— Мислиш ли, че е мъртва?

— Не, антените й се движат.

— Тогава защо не помръдва?

Жак Мелиес я побутна с Пръст.

Никаква реакция. Само движенията на антените станаха още по-нервни.

— Все едно че не желае да ни отведе дотам — каза Летиция Уелс. — Виждам само един начин да решим проблема: трябва… да разговаряме с нея.

— Съгласен. Чудесен случай да видим как работи машината „Розетски камък“ на нашия приятел Артюр Рамирес.