Бернар Вербер
Денят на мравките (174)

174. Прекъснат контакт

— Надявам се, че грешката ти няма да има тежки последствия.

След инцидента с „боговете“ взеха решение да разрушат машината „Розетски камък“. Никола искрено се разкайваше. Ала по-добре беше да се предотврати навреме всеки евентуален нов порив към божественост. В края на краищата беше още дете. Ако гладът започнеше прекалено да го измъчва, в състояние беше да извърши нови глупости.

Жазон Бражел измъкна сърцето на компютъра и всички започнаха да го тъпчат, докато не стана на сол.

„Контактът с мравките е окончателно прекъснат“, мислеха си те.

Опасно беше да претендираш за прекомерна мощ в един толкова крехък свят. Едмон Уелс имаше право. Беше твърде рано и най-малката грешка можеше да има пагубни последствия за цялата им цивилизация.

Никола погледна баща си право в очите.

— Не се тревожи, тате. Те едва ли са разбрали кой знае какво от това, което им наговорих.

— Да се надяваме, синко. Да се надяваме.

Пръстите са наши богове — праща своя пламенен феромон един изскочил от стената бунтовник. Веднага един войник пъхва корем под гръдния си кош и стреля. Деистът се строполява. Със сетни сили бунтовникът изпъва димящото си тяло, образувайки кръст с шест разклонения.