Бернар Вербер
Денят на мравките (169)

169. В страната на хлебарките

Един котарак съглежда пред себе си някакво странно летящо същество. Удря го с лапа през железния парапет на балкона. Бръмбарът Големия рог пада. 103-ти една успява да скочи, преди неговият носач да е докоснал земята.

Мравката поема удара с краката си. Тринадесет етажа все пак е голяма височина.

Бръмбарът не е такъв късметлия. Тежката му черупка се пръсва на земята. Свършено е с храбрия Голям рог, майстора на въздушния бой.

Падането на 103-ти е смекчено от пълна кофа със смет. Той продължава да стиска здраво пашкула.

Тръгва по напуканата многоцветна повърхност на кофата. Какво чудесно място! Тук всичко става за ядене и той използва случая, за да се подкрепи. Въздухът е напоен с множество приятни и неприятни миризми, които няма време да определи.

Най-отгоре върху разкъсана готварска книга забелязва пробягваща фигура. Те са няколко. Всъщност хиляди силуети го следят крадешком. Дългите им антени стават все по-многобройни.

Значи и в страната на Пръстите живеят насекоми!

Разпознава ги. Това са хлебарки.

Наоколо гъмжи от тях. Измъкват се от някаква консервна кутия, от съдран пантоф, изпод заспал плъх, от празна кутия прах за пране с лакоми ензими, от кофичка пълномаслено кисело мляко, от строшена електрическа батерия, от някаква пружина, от оцветена в червено превръзка, от туба сънотворни, от бурканче успокоителни, от кутия замразени продукти с изтекъл срок на годност и следователно пълна и неразпечатана, от кутия сардини без глави и опашки. Хлебарките наобикалят 103-ти. Мравката никога не е виждала толкова едри екземпляри. Елитрите им са кафяви, а антените много дълги, извити и без съчленения. Миришат лошо, не толкова, колкото вонящите дървеници, но вонята им е по-тръпчива, преливаща във всички нюанси на гнилото.

Хълбоците им са прозрачни и през хитина се вижда движението на вътрешните органи, сърдечния ритъм, който тласка кръвта по фините артерии. 103-ти е смутен.

Една стара хлебарка, от която се носи ужасна смрад (напомняща развален нектар), с жълтеникави елитри и осеяни с малки кукички крака, се обръща към 103-ти на обонятелен език.

Пита го какво търси тук.

103-ти отвръща, че иска да се срещне с Пръстите в тяхното гнездо.

Пръстите! Хлебарките наоколо сякаш му се подиграват.

Наистина ли има предвид… Пръстите?

Разбира се, какво чудно има в това?

Пръстите са навсякъде. Не е никак трудно да се срещнеш с тях — излъчва старата хлебарка.

Можете ли да ме заведете в едно от техните гнезда? — пита мравката.

Старата хлебарка се приближава.

Знаеш ли кои са всъщност… Пръстите?

103-ти отговаря с достойнство.

Това са гигантски животни.

103-ти не разбира накъде бие хлебарката.

Най-сетне старицата дава ясен отговор:

Пръстите са наши роби.

103-ти не може да повярва. Нима Пръстите могат да бъдат роби на тези дребни отвратителни хлебарки?

Обяснете.

Старата хлебарка разказва как хлебарките научили Пръстите да им доставят всеки ден тонове различни провизии. Пръстите им осигурявали подслон, храна и дори топлина. Изпълнявали всяка тяхна заповед и им угаждали във всичко.

Всяка сутрин едва успявали да вкусят планините дарове, оставени им от Пръстите, когато пристигали други Пръсти и отнасяли ястията. Така че винаги имало изобилие от прясна първокачествена храна.

Други хлебарки разказват, че навремето те също живеели в гората, ала след като открили страната на Пръстите, решили да се заселят тук. От този момент насетне нямало никаква нужда да ловуват, за да си осигурят прехраната. Провизиите, доставяни от Пръстите, били сладки, богати на мазнини, разнообразни и… преди всичко неподвижни.

Вече петнадесет години, откак нашите далечни прадеди престанали да преследват плячката. Сега ежедневно всичко ни се поднася съвсем прясно от Пръстите — заявява една дебела хлебарка с чер гръб.

Вие разговаряте ли с Пръстите? — пита 103-ти, изумен от чутото, но също така и от видяното — цели планини от храна!

Старата хлебарка обяснява, че няма нужда да им се говори. Те се подчиняват, преди още някоя хлебарка да се сети да прояви и най-малкото желание.

И все пак! Веднъж даровете пристигнали с известно закъснение. Хлебарките дали израз на своето недоволство, като заудряли по стената с корем, и ето че на следващия ден храната била доставена навреме. Общо взето, отпадъците се изхвърлят всеки ден.

Можете ли да ме заведете до тяхното гнездо? — пита мравката.

Съвещание. Изглежда, не всички са съгласни. Старата хлебарка му предава резултата от обсъждането.

Ще те отведем до тяхното гнездо само ако успееш да се справиш с „върховното изпитание“.

Върховното изпитание ли?

Хлебарките отиват заедно с войника в помещението за събиране на сметта на първия подземен етаж на сградата. Там се намира килер, пълен със стари мебели, домакински уреди и празни кашони.

Водят 103-ти към точно определено място.

Какво представлява това „върховно изпитание“?

Една хлебарка му отговаря, че по същество става дума да се срещне с някого.

С някого ли? Кой е той? Противник?

Да, противник, много по-силен от теб — отвръща загадъчно друга хлебарка.

Всички вървят в индийска нишка.

Отвеждат мравката до въпросното място. Там 103-ти вижда друга мравка с разрошени власинки по главата. Това е войник с твърде свиреп вид. Той също е обкръжен от хлебарки.

103-ти протяга напред антени и открива първата аномалия: мравката не притежава съвършено никаква миризма-пропуск! Без съмнение това е наемник, свикнал да води ръкопашен бой, защото краката и гръдният му кош са покрити с драскотини от челюсти.

Кой знае защо, тази мравка, срещната при толкова странни обстоятелства, веднага му става антипатична. Без миризми, с вид на несретник, но с твърде превзети движения, с власинки по краката, които не са били заглаждани поне от два дни, с една дума, наистина неприятна мравка!

Кой е този? — обръща се 103-ти към хлебарките, които с интерес очакват неговите реакции.

Някой, който настояваше да се срещне с теб, точно с теб — отговарят му.

103-ти започва да се пита. Защо тази мравка иска да се срещне с него, а сега не му казва нищо? 103-ти прави опит: преструва се, че клати глава, след което внезапно разтваря широко челюсти — знак за грозяща заплаха. Дали другият ще отстъпи, или ще приеме предизвикателството? В мига, когато заема позиция за бой с челюсти, другият също оголва саблевидните си израстъци.

Кой си ти?

Никакъв отговор. Онзи само повдига антени.

Какво правиш тук? От кръстоносния поход ли си?

Пак ще трябва да се бие.

103-ти опитва още веднъж по-сериозно да сплаши противника си, като подлага корема под гръдния си кош и заема положение за близка стрелба. Онзи няма откъде да знае, че резервите му от киселина са изчерпани.

Мравката срещу него отвръща със същото. Двамата представители на мравешката цивилизация са заели позиция, възбуждайки любопитството на хлебарките. 103-ти вече започва да разбира смисъла на изпитанието. В действителност хлебарките искат да погледат двубой на мравки, като победителят ще бъде приет в тяхното племе.

103-ти не обича да убива мравки, но знае, че мисията му е по-важна (една хлебарка се е съгласила да пази пашкула по време на изпитанието). Освен това онзи срещу него му изглежда все по-съмнителен. Що за превзето държание, що за мълчание? Та той дори не е разпознал 103-ти, първата мравка, достигнала края на света!

Аз съм 103 683-ти!

Другият отново вирва антени, но пак не отговаря. Двамата продължават да стоят в положение за стрелба.

Все пак няма да стреляме един срещу друг — предава 103-ти и в това време си мисли, че резервоарът за киселина на противника му сигурно е пълен.

Вслушва се в тялото си и установява, че му е останала една съвсем малка капчица. Ако стреля бързо, може да се възползва от предимството си и да го изненада.

Изпраща капчицата с всичката сила на коремните си мускули.

Ала по чиста случайност другият стреля в същия момент, двете капки се унищожават взаимно и бавно падат. (Бавно ли? Та къде се е чуло и видяло течност да се отблъсква от въздуха, но 103-ти няма време да се занимава с това.) Той скача напред с разтворени челюсти и се блъска в нещо твърдо. Челюстите на противника му се удрят точно във върховете на неговите челюсти!

103-ти разсъждава. Противникът му изглежда бърз, упорит и умее да предвижда ударите, така че да ги парира на мига, и то точно там, където са прицелени.

При тези условия прекият сблъсък не е желателен.

Той се обръща към хлебарките и заявява, че отказва да се бие с тази мравка, защото тя не е рижа като него.

Ще трябва да приемете или двама ни, или никого.

Думите му не изненадват хлебарките. Те само му съобщават, че е издържал изпитанието. 103-ти не разбира. Тогава му обясняват. В действителност той не е имал противник, изобщо не се е появявала друга мравка. Събеседникът му е бил самият той.

103-ти все още не разбира.

Тогава хлебарките добавят, че пред него се е намирала вълшебна стена, покрита с вещество, от което „пред погледа ти оживяваш ти самият“.

Така научаваме много неща за чужденците. Преди всичко как възприемат самите себе си — казва старата хлебарка.

Има ли по-добър начин да съдиш за някого от това да го поставиш в положение, при което той откровено признава как би реагирал по отношение на самия себе си?

Хлебарките открили вълшебната стена съвсем случайно. Реакциите били твърде интересни. Някои се биели часове наред със собствения си образ, други сами се хулели. Повечето смятали, че животното пред тях „заслужава да бъде нападнато“, защото няма миризма или във всеки случаи няма същите миризми като тях.

Малцина опитвали да се побратимят с отражението си.

Искаме другите да ни приемат, а не приемаме сами себе си… — завършва философски старата хлебарка. Как да ти се прииска да помогнеш на някого, който не е готов сам да си помогне? Как да оцениш някого, който сам себе си не цени?

Хлебарките са много горди, че са измислили „върховното изпитание“. Според тях няма животно, било то безкрайно малко или безкрайно голямо, което да устои на гледката на собствения си образ.

103-ти отново застава пред огледалото заедно със своя двойник.

Очевидно не е забелязал стъклото. За момент си казва, че това е най-голямото чудо, на което е присъствал. Стена, която показва твое друго „аз“, движещо се едновременно с теб!

Може би е подценил хлебарките. Щом са способни да сътворят вълшебни стени, значи може наистина да са господари на Пръстите!

След като в края на краищата ти се прие, ние също те приемаме; след като пожела да си помогнеш, ние също ще ти помогнем — обявява старата хлебарка.