Бернар Вербер
Денят на мравките (168)

168. Енциклопедия

11-А БОЖИЯ ЗАПОВЕД: Тази нощ сънувах странен сън. Представих си, че Париж е изровен с лопата и поставен в грамаден прозрачен съд. В съда всичко е обърнато наопаки, така че върхът на Айфеловата кула е опрял в стената на моята тоалетна. Самият аз се търкулвам върху тавана, а хиляди пешеходци се сплескват в затворения прозорец на стаята ми. Колите се блъскат в комините, улични фенери стърчат от подовете на къщите. Мебелите се въргалят и аз се измъквам от апартамента си. Вън всичко е нагоре с краката. Триумфалната арка е на парчета, „Нотр Дам“ е преобърната и кулите й са забучени дълбоко в земята. Вагоните на метрото изскачат от изкормените земни недра и бълват своя човешки конфитюр. Тичам сред развалините и стигам до гигантска стъклена преграда. От другата страна се вижда едно око. Едно-единствено око, голямо колкото цялото небе, което ме наблюдава. В един момент окото решава да провери какви са моите реакции и започва да чука по стъклото с нещо, което ми прилича на грамадна лъжица. Разнася се оглушителен звън като от исполинска камбана. Всички останали здрави стъкла на прозорците се пръскат. Окото, сто пъти по-грамадно от слънцето, продължава да ме гледа. Не бих искал това да се случи наяве. След този сън престанах да вземам мравуняци от гората. Ако моите умрат, няма да ги замествам с други. Този сън ме навя на мисълта за една единадесета божия заповед, която ще започна да изпълнявам сам, преди да я направя задължителна за близките си: „Не прави на другите това, което не искаш да ти направят.“ А под „други“ аз разбирам „всички“ други.

Едмон Уелс

Енциклопедия на относителното и абсолютното знание, том II