Бернар Вербер
Денят на мравките (164)

164. Разчистване на сметки

9-и проявява спасителен рефлекс. Забива дълбоко нокти в едно улейче на плочата върху каналната шахта. След това окаяно крета по павираното пешеходно пространство. От своя страна 103-ти едва е смогнал в последния момент да набере височина с Големия рог и да избегне циклона. Напълно невредим е, също както и 23-ти, скрит в една пукнатина на асфалта.

По-нататък оцелели бръмбари бягат, отнасяйки на гръб своите ездачи. Няколко последни термита си плюят на петите, съжалявайки, че не са останали на острова на корнигерата.

Тримата белоканци успяват да се съберат отново.

Прекалено силни са за нас — вайка се 9-и, като търка подлютените си от сапунената вода очи и антени.

Пръстите са богове. Пръстите са всемогъщи. Не сме преставали да го повтаряме, но вие все не ни вярвахте. Ето резултата! — въздиша 23-ти.

103-ти все още трепери от страх. Няма никакво значение дали Пръстите са богове, или не, те при всички случаи са ужасни.

Тримата се разтриват взаимно, разменят трофалаксии с отчаянието на оцелели от безвъзвратно разбит кръстоносен поход.

Ала за 103-ти приключението не свършва тук. Остава му да изпълни още една мисия. Той тъй силно стиска пашкула от пеперуда, че 9-и, който до този момент не е обръщал внимание на въпросния предмет, пита:

Какво има в това чудо, което мъкнеш от самото начало на похода?

Дребна работа.

Покажи.

103-ти отказва.

9-и се разсърдва. Заявява на войника, че отдавна се съмнява дали не е платен шпионин на Пръстите. Не друг, а 103-ти в качеството си на водач ги е вкарал право в този капан!

Поверявайки пакета на 23-ти, 103-ти приема дуела.

Двамата застават лице в лице, разтварят колкото се може по-широко челюсти и насочват напред върховете на антените си. Обикалят един около друг в кръг, за да преценят по-добре кои са най-уязвимите им места. Сетне внезапно се вчепкват. Налитат, удрят черупките си, бутат се с гръден кош.

9-и замахва с лявата си челюст и я забива в хитиновата броня на своя противник. Потича прозрачна кръв.

103-ти отбягва втори страничен удар. Възползвайки се от устрема на своя противник, той срязва върха на едната му антена.

Да спрем тази напълно излишна схватка! Само ние останахме. Наистина ли държиш да довършиш делото на Пръстите?

9-и не е в състояние да чуе никакви доводи. Единственото, което желае, е да забие читавата си антена в окото на този предател.

За малко пропуска целта. 103-ти се опитва да изстреля киселина, прицелва се с корем и изпраща разяждаща капка, която попива в маншета на панталона на минаващия наблизо раздавач.

9-и също стреля и сега вече резервоарът за отрова на 103-ти е празен. Инициаторът смята, че е дошъл моментът да довърши жертвата си, ала боецът срещу него още не е казал последната си дума. Втурва се напред с разтворени челюсти и сграбчва средния му ляв крак, като го извива отпред назад.

9-и прави същото със задния десен крак на 103-ти. Кой ще откъсне пръв крака на противника си?

103-ти си припомня едно бойно правило.

Ако нападаш пет пъти по един и същ начин, на шестия противникът ще заеме същата позиция за защита както първите пет. Тогава не ще бъде трудно да го изненадаш.

Пет пъти 103-ти удря с върха на антената си 9-и по устата. След което му остава само да се възползва от стиснатите челюсти на другия, за да го улови за врата. С рязко движение той го обезглавява.

Главата на 9-и се търкулва по мокрия паваж и се заковава на място.

Противникът му отива да я разгледа. Победените антени шават. При мравките всички части на тялото запазват известна автономия дори след смъртта.

Лъжеш се, 103-ти — казва черепът на 9-и.

На войника му се струва, че вече е преживявал подобна сцена с череп, който му изпраща последното си послание. Ала е било другаде и посланието не е същото. Това бе на сметището в Бел-о-кан, а казаното тогава от бунтовника бе преобърнало цялото му съществуване.

Антените на умиращия 9-и помръдват за сетен път.

Лъжеш се, 103-ти. Мислиш си, че можеш да си добър с всички, но това не е възможно. Трябва да избереш към кой лагер се числиш. Или си на страната на Пръстите, или си на страната на мравките. Красивите помисли не могат да спасят от насилието. От насилието можеш да се спасиш само с насилие. Днес спечели, защото се оказа по-силен от мен. Браво. Ала един съвет: никога не проявявай слабост, защото тогава никой от твоите абстрактни принципи няма да може да ти помогне.

23-ти приближава и ритва прекалено бъбривия череп. Той поздравява войника и му подава пашкула.

Сега знаеш какво ти остава да направиш. 103-ти знае.

А ти?

23-ти не отговаря веднага. Държанието му е уклончиво. Въобразява си, че служи на боговете Пръсти. Смята, че когато му дойде времето, Пръстите ще му посочат какво трябва да прави. Дотогава ще странства из този свят отвъд края на света.

103-ти му пожелава успех. После войникът се покатерва на гърба на Големия рог. Включва се към антените му. Бръмбарът плъзва елитри и разперва дългите си кафяви криле. Контакт. Покритите с жилки платна затрептяват сред замърсения въздух в страната на Пръстите. 103-ти излита и се насочва към върха на най-близкото гнездо на Пръсти точно срещу него.