Бернар Вербер
Денят на мравките (150)

150. Енциклопедия

ОРОВИЛ: Историята на Оровил (от Орор-вил, „град Аврора“), който се намирал в Индия недалеч от Пондишери, е сред най-интересните експерименти, които някога е правило човешкото общество в областта на утопиите. Един бенгалски философ, Сри Оробиндо, и французойката Мира Алфаса („Майката“), също философ, се заели през 1968 година да създадат „идеалното“ селище. То щяло да има формата на галактика, така че всичко да тръгва от един център. Очаквали да дойдат хора от всички страни по света. Пристигнали най-вече европейци, привлечени от идеята за абсолютната утопия.

Мъжете и жените съградили вятърни двигатели, занаятчийски работилници, прокарали канализация, построили информационен център, тухларна. Засадили културни растения в този инак неплодороден край. Майката написала няколко тома, съдържащи собствените й духовни експерименти. Всичко било наред до момента, когато обитателите решили да обожествят приживе Майката. Отначало тя отклонила тази чест. Ала тъй като Сри Оробиндо бил мъртъв, вече не разполагала със сигурна подкрепа в лицето на една достатъчно влиятелна личност. Ето защо не могла дълго да се съпротивлява на своите поклонници.

Зазидали я в нейната стая и понеже Майката отказвала да стане богиня приживе, решили да я обожествят след смъртта й. Вероятно тя самата не си давала сметка за собствената си божествена същност, но това не я правело по-малко богиня!

На последните снимки Майката, изглежда, изнемощяла като след силен шок. Щом понечела да заприказва за своето затворничество и за начина, по който обожаващите я се отнасяли с нея, последните моментално я прекъсвали и я връщали в стаята й. Постепенно Майката се превърнала в стара дама, смазана от изпитанията, на които ден след ден я подлагали хората, които твърдели, че я боготворят.

Все пак Майката успяла тайно да изпрати послание на някогашните си приятели: опитвали се да я отровят, за да я превърнат в мъртва богиня, на която необезпокоявани да отдават почит. Зовът за помощ се оказал напразен. Всеки, който дръзнел да помогне на Майката, щял незабавно да бъде изключен от общността. Последно средство за общение бил органът, на който тя свирела между четирите стени, за да разкаже за своята драма.

Всичко се оказало напразно. Майката умряла през 1973 година, по всяка вероятност жертва на голяма доза арсеник. Оровил й устроил погребение като на богиня.

Ала след нейната смърт не останало нищо, което да споява единството на общността. Настъпил разкол. Членовете се опълчили едни срещу други. Забравяйки за идеалния свят на утопията, те започнали да се обвиняват взаимно пред съдилищата и множеството процеси хвърлили сянка на съмнение върху този социален експеримент, който навремето се смятал за един от най-амбициозните и най-успешните.

Едмон Уелс

Енциклопедия на относителното и абсолютното знание, том II