Бернар Вербер
Денят на мравките (130)

130. Битката при дюните

Преходът сред пустошта, осеяна с дюни, трае дълго.

Крачките стават все по-тромави.

Фин слой пясък е полепнал по черупките, суши устните и кара хитиновите стави да скърцат.

Прахът се стеле навсякъде и броните вече не блестят.

А походът продължава напред и все напред.

Пчелите вече нямат наситен с енергия мед, който да предложат.

Обществените хранилища са празни. Възглавничките на краката пукат при всяка крачка, подобно на пълни със сух гипс торбички.

Кръстоносците са изтощени, а ето че изниква нова опасност. На хоризонта се издига облак прах, който расте и приближава. В тази вихрушка трудно може да се разбере кои са непознатите противници.

На разстояние три хиляди крачки те изпъкват по-ясно. Пред тях се намира армия термити. Бойците термити, които могат да се познаят по крушовидната глава, започват да хвърлят смола и първите редици мравки затъват в нея.

Коремите на мравките отвръщат със струи разяждаща киселина. Термитската кавалерия се разрежда, но мравките са закъснели със стрелбата: ордите на противника вече прииждат и пробиват първата линия на отбраната.

Челюсти се удрят.

Брони трещят.

Преди да успее да помръдне, леката кавалерия на мравките се оказва обкръжена от войската на термитите.

Огън! — командва 103-ти. Ала втората линия тежка артилерия, въоръжена с шестдесетпроцентна киселина, не смее да стреля по тълпата мравки и термити. Заповедта не е изпълнена. Отделни отряди действат според обстоятелствата. Двата фланга на кръстоносците се мъчат да се измъкнат, за да минат в обход на противника, ала маневрата бива изпълнена твърде бавно.

Смолата на термитите поваля пчелите, които се опитват да излетят. Последват примера на мухите и на 24-ти с неговия пашкул и се скриват в пясъка.

103-ти е навсякъде: насърчава пехотата да се прегрупира в стегнати карета. В тялото му тегне умора.

Старея — казва си той, след като стреля и не улучва целта.

Кръстоносците отстъпват по всички фронтове. Какво стана с бляскавите победители на Пръстите? Какво стана със завоевателите на Златния град на пчелите?

Земята е осеяна с грамади трупове на мравки. Оцелелите, на брой едва хиляда и двеста, си мислят, че скоро ще ги постигне същата участ.

Нима са изгубени?

Не, защото 103-ти забелязва на хоризонта втори облак. Този път са приятели. Големия рог се завръща, водейки след себе си страховита летяща армада.

Преминават с бучене пред погледите на бойците и предизвикват възхита и ужас. Това са същински демони, излезли от някой готически апокалипсис.

Впускат се в атака, великолепни, блестящи и потракващи с лакираните си стави.

Сред рояка има блатни минотаври, водни и майски бръмбари, грамадни бръмбари рогачи с челюсти като клещи.

На призива на Големия рог са се отзовали най-видните и удивителни представители на твърдокрилите.

Тези величествени чудовища са настръхнали от пики, копия, рога, остриета, щитове, нокти. Елитрите им са оцветени като гербове, върху гърбовете на някои личат изрисувани лица в черно и розово с раззината паст, върху други има абстрактни мотиви — червени, оранжеви, зелени и светещи сини петна.

Никой ковач не би могъл да сътвори подобни брони. Шлемовете им придават вид на юначни князе, излезли сякаш от някакво легендарно средновековие.

Водени от Големия рог, двадесетината твърдокрили облитат бойното поле; построяват се, след което се хвърлят срещу най-гъстите тълпи на термитската войска.

103-ти никога не е виждал нещо толкова внушително.

Стъписване в редовете на термитите. Смолата не върши работа срещу тези неочаквани нападатели. Течните снаряди се плъзгат по дебелите брони и падат обратно върху главите им.

Термитите предприемат отстъпление.

Големия рог се приземява недалеч от 103-ти.

Качвай се!

Излитане. Под краката на своя носач 103-ти гледа как бойното поле се стеле като кипящ килим.

Той застава начело на войската, която се хвърля да преследва бегълците. От гърба на своя летящ кон насочва стрелбата с киселина, която всеки път попада в целта.

Огън! — крещи с всичката мощ на антените си. — Огън!

Мравките изстрелват киселина, без да спрат да тичат напред.