Бернар Вербер
Денят на мравките (13)

13. 103 683-ти си задава въпроси

Пръсти!

Пръстите!

Странен трепет обзема 103 683-ти.

Обикновено мравките не познават страха. Ала дали 103 683-ти все още е нормална мравка? Произнасяйки обонятелната дума Пръсти, черепът от сметището пробуди в неговия мозък един заспал участък, неизползван от хиляди поколения. Участъкът на страха.

До този момент, колчем се сетеше за края на света, войникът несъзнателно цензурираше спомените си. Изтриваше от паметта си срещата с Пръстите. Пръстите и тяхната феноменална сила, неразбираемото им устройство, слепият им порив да причиняват смърт.

Ала този череп, нелепа отломка от строшена черупка, бе достатъчен, за да отключи механизма на страха. Навремето 103 683-ти бе храбър войник, неизменно в първата редица на легионите, които се сражаваха с войската на мравките джуджета. Бе взел самостоятелно решение да се отправи към зловещия Запад. Бе се борил с шпионите с мирис на скала. Бе ходил на лов за животни, чиято глава стърчеше толкова нависоко, че просто не се виждаше. Ала срещата с Пръстите му бе отнела всякакво самообладание.

103 683-ти смътно си спомня тези апокалиптични чудовища. Още вижда как неговият другар, старият 4 000-ен, бе сплескан като лист от някакъв черен свръхбърз облак.

Някои ги наричаха „пазачи на края на света“, „безконечни животни“, „корави сенки“, „дървотрошачи“, „воня на смърт“…

Ала напоследък всички мравуняци от областта бяха постигнали съгласие да използват едно и също название за това тревожно явление:

Пръсти!

Онези неща, които изникват изневиделица и сеят смърт. Онези същества, които унищожават всичко по пътя си. Онези сенки, които замърсяват гората с вещества, отравящи всеки, който ги вкуси. Само при мисълта за това на 103 683-ти му се повдига.

Той е раздвоен между две чувства: страха, чужд на неговата раса, и любопитството, което, напротив, му е твърде присъщо!

От сто милиона години мравките са в непрекъснат възход. Движението за напредък, основано от Хли-пу-ни, е само един от възможните изрази на характерния за мравките стремеж да стигнат по-далеч, по-високо, по-бързо.

103 683-ти не прави изключение. Любопитството му прогонва страха. В края на краищата не всеки ден можеш да срещнеш обезкървен череп, който да говори за бунтовници и за поход срещу Пръстите!

103 683-ти почиства антените си, което у него означава необходимост да си направи изводи.

Те щръкват към едно неправдоподобно небе.

Въздухът е тежък, като че някъде наоколо дебне нападател, готов да скочи и да предизвика на двубой Града. Клоните се раздвижват от внезапен порив на вятъра. Дърветата сякаш го призовават да бъде нащрек, но те си приказват какво ли не. Прекалено големи са и нехаят за драмите, разиграващи се при техните корени. 103 683-ти никак не харесва нрава на дърветата, които не се интересуват от нищо и не помръдват от мястото си. Като че се смятат за непобедими! И все пак се случва някое дърво да рухне, изтръгнато от буря, поразено от мълния или чисто и просто проядено от термити. И тогава иде ред на мравките да покажат безразличие към неговата гибел.

Една мравешка поговорка гласи: „Големите винаги са по-уязвими от малките.“

Дали пък Пръстите не са подвижни дървета?

103 683-ти не губи време в размисли по този въпрос. Вече е взел решение: трябва да провери приказките на черепа.

Той влиза в мравуняка през един тесен вход недалеч от сметището и тръгва по околовръстния булевард. От него започват широки алеи, водещи към Забранения град. Ала той не отива натам. Пътищата, по които поема, са толкова стръмни, че трябва да се залавя с нокти. Плъзва се по наклонен коридор, стига до плетеница от галерии, по които няма задръствания въпреки обичайното движение.

Работнички, заети с превозването на храни и на клонки, поздравяват 103 683-ти. При мравките не съществува лична слава, ала мнозина знаят, че този войник е стигал чак до страната на Пръстите. Дори бил видял края на света и се навел да погледне през ръба на планетата.

103 683-ти вдига антена и пита къде се намират оборите за бръмбари. Една работничка обяснява, че оборите са на –20 етаж, сектор юг-югозапад, вляво след градините за черни гъби.

Сетне продължава пътя си.

Много работа бе свършена след пожара през изминалата година. Старият град Бел-о-кан се простираше на петдесет надземни и петдесет подземни етажа. Новият град, замислен от Хли-пу-ни, се извисява на осемдесет етажа. Дълбочината остава непроменена поради гранитната скала, която открай време служи за основа.

Пътьом войникът се любува на метрополията, която непрекъснато се разхубавява.

Етаж +75: ето люпилните, където температурата се регулира чрез гниещ хумус, залата за сушене на какавидите, покрита с фин пясък, който поглъща влагата. След това с помощта на наклонена пързалка яйцата лесно могат да се изпратят на по-долните етажи за интензивни грижи. Там гледачките с издути кореми неспирно ги лижат. Така те вкарват през прозрачната обвивка на пашкулите белтъчините и антибиотиците, необходими за правилния им растеж.

Етаж +20: тук се намират запасите сушено месо, парчетата плодове и брашното от гъби. Всичко е грижливо покрито с мравчена киселина, за да се предотврати гниенето.

Етаж +18: в делви от дебели листа се пазят експериментални бойни киселини, от които се вие дим. С краищата на дългите си челюсти химиците опитват разяждащата сила на всяка от тях. Някои са извлечени от плодове, като ябълчената киселина. Други са с по-особен произход: оксаловата киселина се добива от киселец, сярната киселина произхожда от жълти камъни. Най-новата мравчена киселина с концентрация 60% е идеална за лов. Тя малко пари на стомаха, но в замяна на това има поразяващ ефект. 103 683-ти вече я е изпробвал.

Етаж +15: залата за тренировка на бойците е с по-висок таван. Тук войниците се упражняват в ръкопашен бой. Новите хватки внимателно се вписват чрез феромони памет за съхранение в Химическата библиотека. Последната тенденция е да не се скача на главата на противника, а да се режат един по един краката до пълното му обездвижване. Малко по-нататък артилеристи се упражняват в точна стрелба по зърна, поставени на разстояние десет крачки.

Етаж -9: ето оборите за листни въшки. Царица Хли-пуни бе настояла всички обори да останат в очертанията на града, за да се предпазят от нападенията на свирепите калинки. Работничките непрекъснато хвърлят парченца хмел, от които листните въшки веднага изсмукват всички сокове.

Равнището на прираст у листните въшки се е повишило. Достигнало е десет насекоми в секунда. 103 683-ти има щастието да присъства на рядко явление. Една листна въшка ражда малко, готово самото то също да роди, след което на бял свят се появяла едно още по-малко животинче. Ето как за една секунда можеш да станеш майка и баба.

Етаж -14: гъбарниците се простират, докъдето стига погледът. Те се подхранват от съдове с течен тор, в които мравките идват да изхвърлят изпражненията си. Едни градинари режат порасналите издънки, други ги поливат с мирмикацин, за да ги предпазят от паразити.

Внезапно пред 103 683-ти изскача някакво зелено животно, преследвано от друго зелено животно. Изглежда така, сякаш се бият. Той пита околните какви са тези странни насекоми. Обясняват му, че това са вонящи пещерни дървеници. Те непрекъснато се любят. По всички възможни начини, навсякъде и с когото им падне. Това без съмнение е животното с най-необичайна сексуалност на планетата. Хлипу-ни с охота ги изучава.

Открай време във всички мравуняци е съществувало съвместно съжителство на различни видове. Повече от две хиляди вида насекоми, стоножки, паякообразни обитават необезпокоявани мравуняците. Някои се възползват от това, за да осъществят своята метаморфоза, други почистват помещенията, като се хранят с отпадъците.

Ала Бел-о-кан е първият град, където тези обитатели се изследват „научно“. Хли-пу-ни твърди, че кое да е насекомо може да бъде дресирано и превърнато в страшно оръжие. Според нея към всеки индивид има особено приложение, което се разкрива при разговор с него. Необходимо е само да се проявява бдителност.

Засега може да се каже, че Хли-пу-ни има успех. Тя е сполучила да „опитоми“ няколко вида твърдокрили, като им дава храна, строи им жилища и ги лекува от болести, както по традиция се постъпва с листните въшки. Най-впечатляващият успех на царицата е укротяването на бръмбарите рогачи.

Етаж -20: сектор юг-югоизток, вляво след градините с черни гъби. Сведенията се оказват точни. Бръмбарите се намират в дъното на коридора.