Бернар Вербер
Денят на мравките (128)

128. Енциклопедия

ЗОМБИ: Цикълът на големия чернодробен метил (Fasciola hepatica) несъмнено представлява една от най-големите природни загадки. Това животно с пълно право може да бъде герой на роман. Както показва самото название, става дума за паразит, който се загнездва в черния дроб на овцете. Метилът се храни с кръв и чернодробни клетки, расте и снася яйца. Ала тези яйца не могат да се излюпят в овчия черен дроб. Очаква ги цяло пътешествие.

Яйцата напускат гостоприемника, като излизат от тялото с изпражненията. Така се озовават във външния свят, студен и сух. След период на узряване се разпукват и от тях излиза микроскопична ларва. Тя ще бъде погълната от нов гостоприемник: охлюва.

В тялото на охлюва ларвата на метила се размножава, преди да бъде изхвърлена с лигите, които гастероподът отделя по време на дъжд.

Ала това е само половината от пътя.

Лигите под формата на полепнали на гроздове бели бисерчета често привличат мравките. Благодарение на този „троянски кон“ метилите проникват в тялото на насекомото. Те не остават за дълго в мравешкото обществено хранилище. Излизат от него, пробивайки хиляди дупчици, които след това залепят с бързосъхнещо лепило и така помагат на мравката да оживее след това премеждие. Мравката не бива да умира, тъй като тя трябва да осъществи връзката с овцата. Метилите през това време се разхождат из нейното тяло, макар отвън по нищо да не личи каква драма се разиграва вътре.

От този момент ларвите вече са възрастни метили, които трябва да се завърнат в черния дроб на овцата, за да завършат цикъла на своето развитие.

Ала как една овца да бъде накарана да изяде мравка, след като не е насекомоядно животно?

Поколения метили вероятно са си задавали този въпрос. Проблемът става почти неразрешим поради факта че овцете пасат по хладно върховете на тревата, докато мравките излизат от гнездото в най-голямата жега и щъкат на хлад между корените на тези треви.

Как да бъдат събрани едните и другите на едно и също място и по едно и също време?

Метилите са намерили решение, като се разпръсват из тялото на мравката. Десетина се настаняват в гръдния кош, десетина в краката, други десетина в корема и един-единствен в мозъка.

От момента, в който този единствен метил се загнезди в мозъка, поведението на мравката се променя… Точно така! Метилът, това примитивно червейче, близко до чехълчето и следователно до най-нищожните едноклетъчни, започва да ръководи такова сложно същество като мравката.

Резултат: вечер, когато всички други работнички спят, заразените с метил мравки излизат от града. Те пристъпват като сомнамбули и се изкатерват по върховете на тревите. Но не на какви да е треви, а на тези, които овцете предпочитат: люцерната и овчарската торбичка.

Там мравките като парализирани чакат да бъдат погълнати.

Такава е ролята на метила в мозъка на гостоприемника: да го принуждава всяка вечер да излиза, докато не го опасе някоя овца, тъй като сутрин с настъпването на горещината мравката отново идва на себе си и става господар на своя мозък. Започва да се пита какво прави тук, на върха на тази трева, след което незабавно слиза и се прибира в гнездото, за да се посвети на всекидневните си занимания. И така до следващата вечер, когато като същински зомби отново ще излезе заедно със заразените си от метил другарки в очакване да бъде глътната.

Този цикъл поставя пред биолозите ред проблеми. Първи въпрос: как скритият в мозъка метил може да вижда навън и да насочва мравката към точно определена трева? Втори въпрос: единствено и само метилът в мозъка ще умре в момента, когато овцата погълне мравката. Какво го кара да приеме тази саможертва? Сякаш метилите са избрали най-добрия помежду си, който да загине, за да могат останалите да достигнат целта и да завършат цикъла на оплождане.

Едмон Уелс

Енциклопедия на относителното и абсолютното знание, том II