127. Разузнавателен полет
Далеч отпред проблясва едва доловима светлина.
Въздухът става по-топъл. Кръстоносците ускоряват ход. Дългата процесия напуска хладния пещерен мрак и се озовава на една огряна от слънцето площадка.
Водни кончета прехвърчат сред сиянието. Където има водни кончета, там има и река. Със сигурност кръстоносният поход е близо до целта.
103-ти подбира най-красивия бръмбар, наречен Големия рог заради дългия си носов израстък. Вкопчва се с нокти в хитиновата му броня и го моли да се издигне за ориентировъчен полет. Следват го дванадесет ездачи артилеристи, чиято задача е да го бранят при евентуална среща с птица.
Всички поемат нагоре, следвайки възходящото течение, сетне пикират над реката, по която святкат слънчеви зайчета.
Плъзгане по въздушните пластове.
В съвършен синхрон дванадесетте летящи насекоми подреждат криле по въображаема ос и завиват наляво.
Маневрата е тъй бърза, че центробежната сила прилепя 103-ти към неговия носач.
Чистият въздух го опиянява.
В небесния лазур всичко изглежда тъй светло, тъй ведро. Край на нашествието от миризми, които карат насекомите да бъдат непрекъснато нащрек. Останал е единствено неуловимият полъх на прозрачния въздух.
Дванадесетте бръмбара забавят трептенето на крилете си. Започват да планират при пълна тишина.
Долу се нижат всевъзможни форми и багри.
Ескадрилата се спуска в бръснещ полет над земята. Великолепните бойни кораби се плъзгат между плачещите върби и елхите.
103-ти се чувства отлично върху гърба на Големия рог. От продължителния досег с бръмбарите носорози той вече е свикнал да ги различава един от друг. Неговият носач не само притежава най-дългия и най-остър рог в цялата ескадрила, но също и най-мускулестите крака и най-дългите криле. Големия рог има още едно предимство: той единствен си задава въпроса как трябва да лети, та да могат артилеристите да се прицелват по-добре. Освен това знае да се оттегли навреме, когато го нападне някой летящ хищник.
С най-прости миризми 103-ти го пита дали походът се нрави на бръмбарите. Големия рог отговаря, че преминаването през пещерата е било доста трудно. Не е приятно да си затворен в такъв тъмен тунел. Едрите твърдокрили имат нужда от простор. Освен това той, както и други негови приятели случайно доловили разговори за някакви си „богове“. Дали „Богове“ не е друго название на Пръстите?
103-ти отговаря уклончиво. Не бива „болестта на душата“ да засегне наемниците. В противен случай полемиките ще се разширят и походът ще приключи, преди още да са стигнали края на света.
Големия рог сигнализира за торфище. Южните бръмбари най-много обичат да се крият в торфа. Някои от тях са направо удивителни. При твърдокрилите се наблюдава изключително многообразие и никой вид не прилича на другия. Тези южняци също биха могли да бъдат полезни на похода. Защо да не вземат със себе си някои от тях? 103-ти се съгласява. Всяка помощ е добре дошла.
Продължават полета.
Ухание на бучиниш, блатна незабравка и спирея се носи над реката. Отдолу килим от бели, розови, жълти лилии се изнизва като диря от пръснати разноцветни конфети.
Ескадрилата се вие над речното корито. На еднакво разстояние от двата бряга има малък остров с дърво по средата.
Ездачите се плъзгат над пенливия талвег. Краката на носорозите са мокри от пръските.
Ала 103-ти все не може да открие Сатеи, прочутото пристанище, което в действителност представлява подземен проход, позволяващ да се мине под реката. Изглежда, кръстоносците са се отклонили от предполагаемия маршрут, и то доста. Предстои им дълго ходене.
Летящите разузнавачи се завръщат и съобщават, че всичко е наред и могат да продължат напред.
Подобно на поток гъста меласа войската се спуска надолу по скалата. Мравките си помагат с лепнещите възглавнички на краката, носорозите подхвръкват, пчелите пикират, а мухите както винаги вдигат врява.
Долу се простира ивица ситен кафеникав пясък с по-светли дюни, обрасли тук-таме с трева, но най-много се срещат амофили (дребни житни растения) и пясъчни спороболи (спори на гъби). Чудесна храна за мравките!
103-ти обяснява, че за да стигнат до пристанището Сатен, ще трябва да тръгнат на юг покрай брега. Керванът потегля.
Заедно с останалите бръмбари Големия рог се отдалечава от главната войска. Имали да изпълняват специална мисия, твърдят те, и щели да се присъединят към останалите по-късно.
Предните разузнавачи откриват бели гроздове, ухаещи приятно на охлюв. Амофилите са им втръснали, а тези яйца изглеждат доста апетитни. 9-и ги предупреждава да внимават. Преди да ядат от каквото и да било, трябва да проверят дали въпросната храна не е отровна. Някои се вслушват, а други започват да се тъпчат.
Каква грешка! Това не са яйца, а лига от охлюв. На всичко отгоре заразена с метил!
