Метаданни
Данни
- Серия
- Мравките (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Le jour des fourmis, 1992 (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Красимир Петров, 1995 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- billybiliana (2024 г.)
- Начална корекция
- WizardBGR (2024 г.)
- Допълнителна корекция
- billybiliana (2025 г.)
Издание:
Автор: Бернар Вербер
Заглавие: Денят на мравките
Преводач: Красимир Петров
Година на превод: 1995
Език, от който е преведено: френски
Издание: първо
Издател: ИК „Колибри“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1995
Тип: роман (не е указано)
Националност: френска
Печатница: ДП „Абагар“
Редактор: Силвия Вагенщайн
ISBN: 954-529-063-3
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/21125
История
- — Добавяне
122. В планините
В далечината се очертават тъмните силуети на хълмове, сетне на планини. Местните сиви мравки са нарекли първото остро възвишение „връх Торфище“ заради сухия торф, който се лющи от склоновете му. Преодоляването му не представлява голяма трудност.
Кръстоносците са открили тясно, но дълбоко дефиле, за да го преминат. Високите скатове от бял, сив и кафеникав камък се изнизват край тях като свидетели на отминали времена. В хилядолетната скала личат отпечатъци от вкаменелости с формата на спирала или рог.
След проходите идат каньони. Всяка пукнатина представлява смъртна опасност за мравешките бойци и те внимават да не се подхлъзнат.
Във вътрешността на дефилето е доста студено и колоната бърза да се измъкне на открито. Пчелите състрадателно подкрепят с малко мед мравките, които се оплакват от измръзване.
103-ти се тревожи. Не си спомня да е изкачвал тази планинска верига. Няма значение, вероятно са се отклонили твърде на север, но ще е достатъчно да се насочат към изгряващото слънце, за да достигнат края на света. Точно така, трябва да продължават право напред.
Пустинните скали им предлагат само оскъдни количества жълти лишеи, подобни на салата. По-често се среща хигрометричен мъх, наречен така, защото при повишена влажност на въздуха нишките му се усукват.
Най-сетне долина, обрасла с бергамотови дървета. И тъй като функцията е създателка на органа, след дългото движение на открито зрението на мравките се изостря. Те все по-добре понасят светлината, не са принудени да дирят сенчести пространства и могат да различават очертанията на пейзажа на разстояние тридесет крачки от очните си фасети.
Въпреки това разузнавачите попадат в клопката на бръмбари скачачи. Тези дребни твърдокрили изкопават в земята трапчинки, които след това замаскират. Щом усетят някакво трептене, те изскачат и улавят минаващия наблизо.
След това керванът се натъква на преграда от коприва. Все едно че пред мравките внезапно се е издигнала гигантска стена от бодлива тел, в която краката им се заплитат.
Все пак успяват да я преминат без много загуби. Истинското препятствие ги очаква по-нататък: пукнатина и веднага след нея водопад. Не знаят как биха могли да преодолеят едновременно пропаст и водна стена. Някои пчели правят опит и попадат във водовъртежа.
Водата повлича надолу всичко, което лети — казват мухите.
Още повече че става дума за същинска завеса от бучаща ледена вода.
Стиснал пашкула от пеперуда, 24-ти пристъпва напред. Той може би ще предложи някакво решение. Веднъж при едно от поредните си изгубвания в западните гори — когато се залуташ и търсиш обратния път, неизбежно попадаш на какви ли не интересни открития — той забелязал как един термит преминава през воден поток, струящ от скалата, с помощта на парче дърво. Термитът пъхнал края на дървото във водопада, след което го издълбал отвътре.
Мравките веднага започват да търсят по-дебел клон или нещо, което би могло да свърши същата работа. Накрая попадат на дебел стрък тръстика. От него ще стане чудесен подвижен тунел. Те вдигат с крака единия край на тръстиката и внимателно го плъзгат през водната стена. Естествено, няколко работнички се удавят при тази операция, ала водното растение се премества все по-напред, без да среща особена съпротива.
Тогава поповите прасета се заемат да издълбаят вътрешността, докато се получи непромокаем цилиндър, който ще позволи на кръстоносците да преодолеят едновременно пукнатината и водната преграда.
Изпитанието е особено мъчително за носорозите, чиито елитри понякога се заклещват, но другите ги побутват и те също успяват да преминат отвъд.