Бернар Вербер
Денят на мравките (12)

12. Летиция все още не се появява

След бързото разрешаване на случая Салта комисарят Жак Мелиес бе повикан при префекта Шарл Дюпейрон. Шефът на полицията държеше да го поздрави лично. В пищно украсения салон префектът довери охотно, че „аферата с братята Салта“ направила силно впечатление „на много високо място“. Някои от най-видните политици окачествили неговото разследване като „образец на бързина и чисто френска резултатност“.

След това префектът го запита дали е женен. Изненаданият Мелиес отвърна, че е ерген, но тъй като другият настояваше, накрая призна, че като всички останали правел от време на време забежки и гледал да не пипне венерическо заболяване.

Шарл Дюпейрон продължи, като му подсказа, че не би било лошо да си намери съпруга. По този начин щял да си изгради пред обществото образ, който да му помогне да влезе в политиката. Като начало го виждал депутат или кмет. Подчерта, че нацията, а и всички нации имат нужда от хора, умеещи да решават сложни проблеми. Ако той, Жак Мелиес, е в състояние да разбере как трима души са били убити в затворено помещение, без съмнение ще може да реши и други щекотливи въпроси, като например: как да се справим с безработицата, как да се борим с несигурността в предградията, как да съкратим дефицита на социалното осигуряване, да възстановим баланса на бюджета. С една дума, всички онези гатанки, с които всекидневно се сблъскват ръководителите на една страна.

— Имаме нужда от хора, способни да използват сивото си вещество, а в днешно време те се срещат твърде рядко — оплака се префектът. — Знайте, че ако решите да се включите в приключението, наречено политика, аз пръв ще ви подкрепя.

Жак Мелиес отговори, че в една загадка за него била интересна абстрактната, умозрителна страна. Нямал намерение да използва способностите си за придобиване на някаква власт. Господството над другите му се струвало прекалено уморително. Що се отнася до сантименталния му живот, той не бил чак толкова лош и затова предпочитал сам да решава как и дали да го промени.

Префектът Дюпейрон се засмя от сърце и постави ръка на рамото му, като призна, че на неговите години имал същото виждане по въпроса. Ала след това нещата се променили. Воден бил не от жажда да господства над себеподобните, а от нуждата никой да не господства над него.

— Човек трябва да е богат, за да презира парите, трябва да има власт, за да презира властта!

Затова младият Дюпейрон приел да изкачи стъпало след стъпало човешката йерархия. Сега смятал, че е подсигурен във всяко отношение, и не се боял от неясното бъдеще; имал двама наследници, които учели в най-скъпото частно училище в града, притежавал луксозна кола, разполагал със свободно време и бил обграден от безброй ласкатели. За какво повече можело да се мечтае?

„Да си останеш дете в царството на полицейските романи“, помисли Мелиес, като все пак предпочете да запази мнението за себе си.

След края на срещата, когато си тръгна от префектурата, комисарят забеляза недалеч от оградата голямо пано, облепено с предизборни плакати с различни лозунги: „Ако искате демокрация, основана на истинските стойности, гласувайте за социалдемократите!“, „Не на кризата! Стига неизпълнени обещания. Присъединете се към Движението на радикалите републиканци!“, „Спасете планетата, като подкрепите националекологическото обновление!“, „На бунт срещу неправдите! Елате в Народния независим фронт“.

И навсякъде все същите лица на охранени типове, които вземат секретарките си за любовници и се мислят за господари! Префектът му предлагаше да стане като тях. Важна птица!

За Мелиес нямаше никакво съмнение. Почестите бяха празна работа, той предпочиташе досегашния си живот с невинния разврат, телевизията и полицейските разследвания. „Ако не искаш да си имаш неприятности, не трябва да имаш амбиции“, проповядваше баща му. Няма ли желания, няма и страдания. Днес той може би щеше да добави: „Избягвай амбициите на цялата тази пасмина, избери си своя цел, която няма общо с ежедневието.“

Жак Мелиес вече се беше женил два пъти, но и двата пъти беше стигнал до развод. С огромна наслада бе разрешил петдесетина загадки. Притежаваше апартамент, библиотека, група приятели. Това го задоволяваше. Във всеки случай му бе достатъчно. Прибра се вкъщи пеш, като мина през площад „Поа дьо Л’юил“, авеню „Маршал дьо Латр дьо Тасини“ и улица „Бют-о-Кай“.

Около него хората търчаха в разни посоки, шофьори уморено натискаха клаксоните, жени шумно тупаха килими през прозорците. Деца се гонеха и се пръскаха с водни пистолети. „Па, па, па, убити сте и тримата!“, изкрещя едно от тях. Тези дечурлига, които играеха на стражари и апаши, силно раздразниха Жак Мелиес.

Стигна до своя блок: грамадна сграда с формата на съвършен правоъгълник, висок сто и петдесет метра и още толкова широк. Около телевизионните антени кръжаха гарвани.

Както винаги нащрек, портиерката подаде глава от прозорчето.

— Добър ден, господин Мелиес! — бързо поздрави тя. — Знаете ли, четох във вестника какво пише за вас. Не се ядосвайте, това са само завистници!

Той се зачуди:

— Моля?

— Аз самата съм сигурна, че вие имате право.

Той тичешком изкачи стълбите до своя апартамент. Вътре както обикновено го очакваше Мари-Шарлот. Тя го обичаше страстно и както всеки ден бе отишла да му вземе вестника. Впрочем, когато комисарят отвори вратата, тя още го държеше в зъбите си.

— Пусни го, Мари-Шарлот! — заповяда й той.

Тя се подчини безпрекословно и Мелиес трескаво разгърна „Еко дю диманш“. Веднага откри своята снимка и голямо заглавие над нея:

КОГАТО СЕ НАМЕСИ ПОЛИЦИЯТА

Уводна статия от Летиция Уелс

„Демокрацията ни предоставя много права. Тя дава възможност на всеки от нас да се ползва с уважение, дори когато вече се е превърнал в труп. Именно това право бе отречено на покойните членове на фамилията Салта. Не само че тайната на това тройно убийство не бе разкрита, но на всичко отгоре покойният Себастиен Салта, без да може вече да се защити, бива обвинен, че е убил двамата си братя, преди сам да сложи край на живота си.

Това е същинска подигравка. Твърде лесно е да се обвиняват покойници, които не могат да ползват услугите на адвокат! Тройното престъпление на улица «Фезандри» поне ни дава възможност да опознаем отблизо личността на комисаря Жак Мелиес. Този човек, криейки се зад своята известност, си позволява най-безцеремонно да претупа следствието. Обявявайки пред Централната агенция, че братята Салта са били отровени, господин комисарят Мелиес не само дръзва да даде прибързано заключение по едно дело, което в действителност е много по-заплетено, отколкото изглежда на пръв поглед, но освен всичко друго оскърбява паметта на мъртвите!

Самоубийство ли? След като имах възможността да огледам тялото на Себастиен Салта, мога да заявя, че този човек в момента на смъртта е бил в плен на неописуем страх. Лицето му бе сгърчено от ужас!

Би могло, разбира се, да се помисли, че извършителят на това двойно братоубийство е бил обзет от силни угризения, и така да се обясни изразът на лицето му. Ала дори за човек с що-годе задълбочени познания по психология (какъвто очевидно не е господин комисарят Мелиес) е ясно, че субект, поставил отрова в храната, която се кани да раздели със семейството си, не е податлив на този род душевно състояние. Лицето му би трябвало да изразява най-сетне постигнатото спокойствие.

В такъв случай причина би могла да бъде болката? Ала отровата не предизвиква толкова остро страдание. Освен това би трябвало да се знае каква е отровата, с което да се обясни всичко. Аз самата посетих моргата, тъй като полицията не ми позволи да направя оглед на мястото на престъплението. Разпитах съдебния лекар, който ми разкри, че не е правена никаква аутопсия на братята Салта. Значи случаят е бил приключен, без да стане ясно каква е действителната причина за смъртта. Що за несериозност от страна на господин комисаря Мелиес, криминалист с такава репутация!

Подобно прибързано приключване на случая Салта ни кара да се замислим и дори да се тревожим. С пълно право би трябвало да се запитаме дали служителите на нашата полиция са достатъчно образовани, за да се противопоставят на новото поколение ловки престъпници.

Л.У.“

Мелиес смачка вестника на топка и го захвърли с ругатня.