Бернар Вербер
Денят на мравките (112)

112. Битката на малкия облак

Страто-кумулусът се разпада на частици в забавен ритъм.

Отначало пчелите от Златния град не могат да разберат какви са тези едри мухи, които с бръмчене изскачат от един отвор в сивия облак.

Твърде скоро асколейнците схващат за какво става дума.

Това не са едри мухи! Нищо подобно…

Това са твърдокрили. Не някакви си майски или торни бръмбари, а истински носорози.

Огромните шумни и рогати животни представляват апокалиптична гледка. Върху гърбовете им са разположени живи оръдия, готови да изстрелят своя заряд.

Как ли са успели да дресират тези непохватни твари и да ги накарат да се бият на тяхна страна? — питат се в този момент пчелите.

Нямат време да си задават повече въпроси, тъй като небето над тях в миг е засенчено от двадесетина носорога. Твърдокрилите пикират и рижите артилеристи откриват огън.

Пчелният строй от V постепенно преминава във W и дори в XYZ. Безредието е всеобщо.

Ефектът от изненадата постига целта си. Върху всеки бръмбар има пет или шест артилеристи, които обливат пчелите с гъсти струи мравчена киселина.

Роякът пчели спира своя устрем, след което се окопитва. Асколейнците вадят жилата.

Строй пунктир! — нарежда един асколейнец. — Удряйте носачите!

Втората линия носорози не е толкова ефикасна. Пчелите ги отбягват и се вмъкват под тях, после се издигат нагоре, за да уцелят гърлото и да забият там жилото докрай. Твърдокрилите и тромавите им ездачи на свой ред полетяват един след друг в бездната.

Отдадена е заповед чрез танц:

Напред! В атака!

Асколейнските жила валят отвсякъде.

Пчелите притежават копие, чийто връх има формата на харпун. Ако то остане забито в тялото на противника, пчелата го изтръгва от себе си, докато се мъчи да го измъкне, след което умира. За разлика от бронята на бръмбарите, черупката на мравките не задържа жилото.

В следващите минути няколко носорога падат, но останалите стягат редици, образуват ромб и се опълчват срещу последния триъгълник пчели убийци.

Геометричната форма на войнишкия строй се разтуря. Мравешкият ромб се разпада на няколко по-малки и плътни ромба. Пчелният триъгълник се разтваря в обръч.

Бойното поле се наслагва на стотина нива. Прилича на партия шах на сто дъски, разположени една върху друга.

Отблизо гледката е още по-впечатляваща. Армадата белокански кораби блести. Пчелите използват топлите въздушни течения, за да се издигнат и да се хвърлят на абордаж срещу безобидните бръмбари. Приличат на глутница малки ладии, които налитат срещу тежкотоварни кораби.

Залповете от шестдесетпроцентна мравчена киселина свистят като струи течен огън. Димят овъглени криле, улучени пчели се мъчат да използват устрема си, за да се забият като стрели в черупките на бръмбарите.

Когато жилата са твърде близко, артилеристите не успяват да се прицелят в тях и ги пречупват с щипците на челюстите си.

Подобна игра е твърде рискована. Най-често жилото се изплъзва и се забива в устата. Смъртта е почти мигновена.

Носи се миризма на горен мед.

Отровата на пчелите привършва. Техните спринцовки вече не могат да впръскват смъртоносното вещество. Артилеристите вече нямат киселина. Течните им огнехвъргачки не им служат за нищо. В последните схватки се противопоставят челюсти и сухи жила. Печели по-бързият и по-ловкият!

Понякога бръмбарите съумяват да набучат някоя пчела на челния си рог. Един от тях проявява особено умение, като прилага нова техника: той блъска пчелите с бузи, след което ги нанизва на рога си. Четирима злощастни асколейнски бойци са набити върху острието — съвсем като шиш с жълти плодове на черни ивици.

103-ти забелязва една пчела, която се дуелира с 9-и. Пронизва я в гърба с дясната си челюст. При насекомите няма забранени удари. Всичко е позволено, стига да останеш жив.

Сетне 9-и, сам на своя носорог, връхлита върху отделение пчели в боен строй. Срещу него мигом щръква редица от остри копия. Насочените напред жила биха накарали не един да отстъпи, ала 9-и върху гърба на носорога е набрал такава скорост, че нищо не може да го спре. Рогът се удря в редицата от шипове. Строят се пръсва.

Изправен на задните си крака, 103-ти отвръща с удари на саблевидните си челюсти на жилата-шпаги, които две пчели с оглушително бръмчене са насочили срещу него. Ала неговият носорог губи височина. Около челния му израстък стърчат няколко черни харпуна и на него му е все по-трудно да контролира полета.

Животното е изтощено. То все повече губи височина. Кърви отвсякъде. Ето че се спуска току над бегониите.

103-ти се приземява аварийно.

Пчелите са все така над него, но пристига отделение пеши артилеристи и ги прогонва.

Сега на 103-ти му предстои да предприеме нещо от изключителна важност.

Високо над гъмжилото от вчепкали се бойци пчели описват осморки и дават сведения за хода на сражението.

Имаме нужда от свежи подкрепления.

От кошера излитат нови ескадрили.

Те са съставени от млади (повечето по на двадесет-тридесет дни), но храбри пчели.

След един час загубите на белоканците възлизат на дванадесет носорога от общо тридесетте, с които са разполагали първоначално, както и на сто и двадесет артилеристи от тристате, взели участие в битката.

В другия лагер седемстотинте асколейнци, хвърлени срещу малкия облак, вече са с четиристотин по-малко. Оцелелите се колебаят. Дали да се бият докрай, или да се приберат, за да бранят кошера? Спират се на второто решение.

Когато твърдокрилите и техните ездачи на свой ред пристигат в Златния кошер, той им се струва странно пуст. Начело е 9-и. Рижите подушват капан и спират пред прага.