Бернар Вербер
Денят на мравките (111)

111. Господин Фурми

Още след първото позвъняване някакъв възпълен човечец отвори вратата.

— Господин Оливие Фурми^[1]?

— Самият той. За какво става дума?

Мелиес показа картата с трикольор.

— Полиция. Комисар Мелиес. Бих ли могъл да вляза, за да ви задам няколко въпроса?

Човекът, по професия начален учител, бе последен в списъка на фамилиите Фурми от указателя.

Мелиес му показа снимки на жертвите и го попита дали ги познава.

— Не — отвърна учудено човекът.

Комисарят го разпита какво е правил по времето, когато са били извършени убийствата. Господин Оливие Фурми разполагаше и със свидетели, и с алиби. През цялото време бил или в училище, или сред домашните си. Нищо по-лесно за доказване.

Впрочем появи се самата госпожа Фурми, облечена с пеньоар на пеперудки. Това подсети комисаря за нещо.

— Господин Фурми, вие използвате ли инсектицид?

— Разбира се, че не. Още от малък разни простаци ме наричаха „гадна мравка“. Оттогава съчувствам на клетите насекоми, които човек смачква с подметка, без да се замисли. Ето защо в тази къща можете да намерите инсектицид толкова, колкото въже в дома на обесения. Надявам се, разбирате какво искам да кажа.

В този момент изскочи Офели Фурми и се сгуши до баща си. Момиченцето носеше очила с дебели стъкла, достойни за отличник на класа.

— Това е дъщеря ми — каза учителят. — Нейната реакция пък беше да инсталира мравуняк в стаята си. Покажи го на господина, миличка.

Офели отведе Мелиес до голям аквариум, подобен на този у Летиция Уелс. Той бе пълен с насекоми, а в средата стърчеше конус от клонки.

— Мислех, че продажбата на мравуняци е забранена — отбеляза комисарят.

— Аз не съм го купувала — възрази момиченцето. — Сама го донесох от гората. Стига да се изкопае достатъчно дълбоко, за да не избяга царицата.

Господин Оливие Фурми бе твърде горд със своята издънка.

— Малката иска да стане биолог, когато порасне.

— Простете, но понеже нямам деца, не знаех, че мравките са на мода като „играчки“.

— Това не е играчка. Мравките са на мода, защото нашето общество все повече започва да прилича на тяхното. Като ги наблюдава, детето има чувството, че по-добре разбира своя собствен свят. Това е всичко. Вие самият, господин полицай, наблюдавали ли сте в продължение на няколко минути аквариум, пълен с мравки?

— Ами не. Общо взето, тяхното присъствие не ме въодушевява кой знае колко…

Жак Мелиес се запита дали самият той привличаше като магнит всички тези смахнати мравкофили, или те наистина се срещаха толкова често.

— Кой е този? — запита Офели Фурми.

— Комисар.

— Какво значи комисар?