Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Мравките (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Le jour des fourmis, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
billybiliana (2024 г.)
Начална корекция
WizardBGR (2024 г.)
Допълнителна корекция
billybiliana (2025 г.)

Издание:

Автор: Бернар Вербер

Заглавие: Денят на мравките

Преводач: Красимир Петров

Година на превод: 1995

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо

Издател: ИК „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1995

Тип: роман (не е указано)

Националност: френска

Печатница: ДП „Абагар“

Редактор: Силвия Вагенщайн

ISBN: 954-529-063-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/21125

История

  1. — Добавяне

104. Насекомите не ни мислят доброто

Дойде ред професор Мигел Синериас да изнесе своя доклад на семинара, посветен на борбата с насекомите. Той стана и показа на присъстващите планисфера, осеяна с черни точки.

— Тези точки обозначават зони на бойни действия не между хората, а на хората срещу насекомите. В Мароко, Алжир, Сенегал се води борба против нашествията на скакалци. В Перу комарите разнасят блатната треска, в Южна Африка мухата цеце причинява сънна болест, в Мали прекомерното размножение на бълхи предизвиква тифна епидемия. В Амазония, в Екваториална Африка, в Индонезия хората водят битки срещу нашествията на мравките легионери. В Либия касапската муха нанася опустошения сред говедата. Във Венецуела оси убийци налитат на деца. Във Франция, на две крачки оттук, по време на пикник в гората Фонтенбло едно семейство е било нападнато от пълчища рижи мравки. Няма да ви говоря за колорадските бръмбари, които унищожават картофените насаждения, за термитите, които прояждат дървените къщи, докато накрая те се срутят върху главите на обитателите им, за молците, които се хранят с дрехите ни, за причинителите на крастата, които измъчват нашите кучета… Такава е действителността. От един милион години насам хората се намират в състояние на война с насекомите и решителната битка едва сега започва. Тъй като противникът е дребен, той бива подценяван. Въобразяваме си, че можем да го смажем с пръст. Грешка! Насекомото много трудно може да бъде унищожено. То се приспособява към отровите, мутира, за да стане по-устойчиво към инсектицидите, размножава се, за да превъзмогне опитите да бъде ликвидирано. Насекомото е наш враг. При това девет от всеки десет животни са насекоми. Ние сме нищожна шепа човеци и дори бозайници в сравнение с милиардите милиарди мравки, термити, мухи, комари. Нашите предци са имали особено название за тези врагове. Наричали са ги хтонични сили. Насекомите представляват хтоничните сили, сиреч нещо низко, подземно, пълзящо, скрито, непредвидимо!

Някой вдигна ръка.

— Професор Синериас, как можем да се борим срещу тези хто… искам да кажа срещу тези насекоми?

Ученият дари слушателите си с усмивка.

— Най-напред, като престанем да ги подценяваме. Така в моята лаборатория в Сантяго де Чили открихме, че мравките са назначили „опитвачи“. Всеки път, когато мравуняк попадне на непозната храна, те са натоварени да вкусят първи от нея. Ако след два дни у тях не се прояви никакъв подозрителен симптом, посестримите им на свой ред започват да консумират от тази храна. С това се обяснява слабият ефект на повечето органофосфорни инсектициди. Затова ние разработихме нов инсектицид със забавено действие, който поразява цели седемдесет и два часа след поемането му. Надяваме се тази нова отрова да проникне в мравешките градове въпреки техните мерки за сигурност.

— Професор Синериас, какво мислите за Летиция Уелс, жената, успяла да дресира мравки, които да убиват създателите на инсектициди?

Експертът вдигна очи към небето.

— Открай време сред хората са съществували поклонници на насекомите. Удивителното е, че подобно поведение не е регистрирано по-рано. Самият аз преживях много тежко тези убийства. Повечето от жертвите бяха мои сътрудници и приятели. Но сега това няма никакво значение! Госпожица Уелс вече не е опасна, а след няколко дни аз ще представя пред вас онзи чудодеен продукт, приложим в планетарен мащаб, който ни струва толкова скъпо. Кодовото му название е „Вавилон“. За повече сведения среща тук утре по същото време.

Професор Синериас се прибра в хотела пеша, като си подсвиркваше. Беше доволен от въздействието на своето изказване върху аудиторията.

Вече в стаята си, докато разкопчаваше верижката на часовника, той забеляза малка квадратна дупчица върху маншета на ризата си, но не й обърна никакво внимание.

Почиваше си, излегнат върху постелята след уморителния ден, когато дочу някакъв шум откъм банята. Очевидно инсталацията не беше в ред дори в най-изисканите хотели!

Той стана, спокойно затвори вратата на банята и се сети, че е време за вечеря. Можеше да слезе в ресторанта по стълбите или с асансьора. Тъй като се чувстваше изморен, избра асансьора.

Това бе грешка от негова страна.

Кабината заседна между етажите.

Клиенти на хотела, които чакаха на следващата площадка, чуха как Мигел Синериас надава ужасени викове и удря с все сили по стоманените стени.

— Още един, който страда от клаустрофобия — обади се някаква жена.

Ала когато служителят пристигна и повика кабината, вътре имаше само един труп. Ако се съди по израза на ужас, застинал върху лицето на мъртвия, той сякаш се беше борил със самия дявол.