Бернар Вербер
Денят на мравките (101)

101. Агитация

Ето, всичко е много просто.

Така 23-ти започва своята реч. Застанал е в една вдлъбнатина на пясъчната скала, а до него е 24-ти. Срещу тях се намира отделение от тридесет и три мравки.

Отначало възнамеряваше да свиква своите агитационни събрания в самия лагер, но сетне се отказа: там и стените имат антени.

23-ти се изправя на четири крака:

Пръстите са ни създали и са ни заселили на земята, за да им служим. Те ни наблюдават и ние трябва да се стараем да не предизвикваме недоволството им, защото те могат да ни накажат. Ние им служим, а те ни дават в замяна част от своята мощ.

Мнозинството от присъстващите са мравки, засегнати от цестодите в изпражненията на черния кълвач. Вероятно нищото нямат какво повече да губят или пък в търсене на утеха за собственото си крушение, но така или иначе, фактът е налице: албиносите са чувствителни към аргументите на деизма. Често обезсърчени, понякога скептични, те биха искали да вярват в съществуването на друг по-добър свят отвъд смъртта.

Честно казано, животът на клетите албиноси е непоносим. Постепенно ги обзема болезнена апатия, влачат се на опашката на колоната и имат пълно право да си зададат въпроса за смисъла на битието. Случва се да изостанат и тогава се превръщат в лесна плячка на всевъзможни врагове.

Въпреки това всеки войник без колебание би се притекъл на помощ на изпаднал в опасност болен. Солидарността у мравките не изключва никого, особено при начинание като първия кръстоносен поход.

Така или иначе, посланието на деистите е блазнещо и намира отзивчиви антени дори сред здравите. Никак не е чудно, че събралите се във вдлъбнатината на скалата мравки твърде бързо забравят, че са напуснали родния град, за да изтребят същите тези същества, които сега са почти готови да боготворят.

Все пак се чуват плахи възражения, въпроси, които биха могли да предизвикат смут. Ала 23-ти неизменно има готов отговор:

Важното е да доближим Пръстите. За останалото не берете грижа. Пръстите са богове и са безсмъртни.

Какво би могло да се възрази на това? Един риж разузнавач вдига антена.

Защо Пръстите не излъчват никакво съобщение, за да ни кажат какво трябва да правим във всеки отделен момент?

Те ни говорят — уверява го 23-ти. — В Бел-о-кан ние сме в постоянен контакт с Пръстите.

Един артилерист:

Какъв е начинът да се разговаря с боговете?

Отговор:

Трябва да се мисли много силно за тях. Боговете наричат това „молитва“. Независимо къде е излъчена, всяка молитва бива чута от боговете.

Една бяла мравка изпраща пълен с отчаяние феромон:

Пръстите могат ли да лекуват от цестоди?

Пръстите могат всичко.

Тогава един войник запитва:

След като Стадото ни заповядва да избием всички Пръсти, какво ще правим?

23-ти поглежда питащия и спокойно раздвижва осезателните си пипала.

Нищо, Няма да правим нищо. Ще стоим настрани и ще наблюдаваме. Не бива да се боим за боговете. Боговете са всемогъщи. От вас се иска само да разпространявате словото на Доктор Ливингстън. Трябва да ставаме все по-многобройни и да се обединяваме. Да бъдем предпазливи и преди всичко да се молим.

Повечето за пръв път се опълчват срещу волята на Стадото. В това има нещо твърде възбуждащо. Дори и Пръстите да не съществуват.