Бернар Вербер
Денят на мравките (95)

95. Никола

Светът на Пръстите е тъй прекрасен, че никоя мравка не може да го разбере.

Светът на Пръстите е тъй спокоен, че от него бяха прогонени тревогата и войната.

Светът на Пръстите е тъй хармоничен, че всеки, който го обитава, е в постоянен екстаз.

Ние притежаваме оръдия, които ни позволяват никога да не работим.

Ние притежаваме оръдия, които ни позволяват да се преместваме в пространството с голяма скорост.

 

Ние притежаваме оръдия, които ни позволяват да се храним, без да полагаме никакви усилия.

Ние можем да летим.

Ние можем да се движим под водата.

Ние можем дори да напуснем тази планета и да достигнем отвъд небето.

Пръстите могат всичко, защото Пръстите са богове.

Пръстите могат всичко, защото Пръстите са велики.

Пръстите могат всичко, защото Пръстите са могъщи.

 

Такава е истината!

— Никола!

Момчето изключи бързо машината и се престори, че прави справка в „Енциклопедия на относителното и абсолютното знание“.

— Да, мамо?

Люси Уелс се появи. Беше слаба и крехка, но мрачният й поглед излъчваше особена сила.

— Не спиш ли? Но сега е времето на нашата условна нощ.

— Нали знаеш, понякога ставам да погледна в „Енциклопедията“.

Тя се усмихна.

— Прав си, от тази книга може да се научи толкова много. — Хвана го за раменете. — Кажи ми, Никола, все още ли нямаш желание да участваш в нашите телепатични сбирки?

— Не, не толкова скоро. Мисля, че още не съм готов.

— Когато това стане, ще го почувстваш от само себе си. Не се насилвай.

Тя го прегърна и разтри гърба му. Той внимателно се отдръпна — тези знаци на майчинска обич все по-малко го трогваха.

Тя прошепна на ухото му:

— Все още не можеш да разбереш, но един ден…