Бернар Вербер
Денят на мравките (89)

89. Най-сетне престъпницата е арестувана

Излегната във ваната и погълната от любимото си упражнение — гмуркане със задържане на въздуха, Летиция Уелс оставяше мислите си да текат свободно. Сети се, че от доста време нямаше любовници, тя, която винаги беше имала в излишък, тъй като бързо й омръзваха. Реши дори да вкара в леглото си Жак Мелиес. Вярно, че понякога я дразнеше, но се ползваше с предимството, че й беше подръка в момент, когато чувстваше нужда от мъж.

Ах! По света имаше толкова мъже… Ала никой не можеше да се сравни с баща й. Майка й, Линг-ми, бе имала шанса да сподели живота си с него. Той беше отзивчив към всичко, непредвидим и забавен, обожаваше да се шегува. И любещ, тъй любещ!

Никой не можеше да стигне Едмон. Умът му не знаеше граници. Едмон действаше като сеизмограф, регистрираше всички интелектуални трусове на своето време, всички напредничави идеи, усвояваше ги, синтезираше ги… и след това ги изплюваше напълно преобразени, превърнали се в негови собствени идеи. Мравките бяха само претекст. Със същия успех той би могъл да изучи звездите, медицината или съпротивлението на металите. Бе наистина универсален ум, особен вид авантюрист, чийто гений бе равен единствено на неговата скромност.

Може би съществуваше някъде мъж с достатъчно подвижна психика, за да не спре да я удивлява така, че тя никога да не изпита отегчение? До този момент обаче не бе срещнала подобна личност.

Представи си как публикува малка обява: „Търся авантюрист…“ Само при мисълта за евентуалните отговори й се гадеше.

Подаде глава над водата, пое дълбоко въздух и пак се гмурна. Мислите й бяха поели в друга посока. Майка й, ракът…

Изведнъж почувства недостиг на въздух и отново се показа. Сърцето й биеше лудо. Излезе от ваната и облече хавлията.

На вратата се звънеше.

Тя изчака, докато се поуспокои, три дълги издишвания и отиде да отвори.

Пак беше Мелиес. Започваше да свиква с неговите посещения, но този път едва можа да го познае. Беше облечен в пчеларски костюм, на главата си имаше сламена шапка, с мрежа от муселин пред лицето, и гумени ръкавици. Тя смръщи вежди, когато забеляза зад гърба на комисаря още трима мъже, облечени по същия начин. В единия от тях позна по силуета инспектор Каюзак. Едва сдържа смеха си.

— Господин комисар, какво означава тази визита с маски?

Не последва отговор. Мелиес се отдръпна встрани, двамата непознати — без съмнение полицаи — пристъпиха напред и по-снажният постави белезница на дясната й ръка. Летиция Уелс помисли, че сънува. Върхът на всичко беше, че Каюзак с неузнаваем и приглушен от маската глас обяви: „Вие сте арестувана за убийства и опит за убийство. От този момент всичко, което кажете, може да бъде използвано срещу вас. Разбира се, имате право да откажете да говорите в отсъствието на вашия адвокат.“

Сетне полицаите повлякоха Летиция и я замъкнаха пред черната врата. Мелиес демонстрира бляскавите си способности на крадец, като бързо и с възхитителна лекота отвори ключалката.

— Бихте могли да ми поискате ключа, вместо да трошите всичко! — възмути се задържаната.

Четиримата полицаи спряха стъписани пред аквариума с мравки и целия арсенал от електроника.

— Какво е това?

— Вероятно убийците на братята Салта, на Каролин Ногар, на Макхариъс и на съпрузите Одержен — промърмори мрачно Мелиес.

— Лъжете се! — извика Летиция. — Аз не съм свирачът на флейта от Хамелн. Не виждате ли? Това е само едно гнездо на мравки, което миналата седмица донесох от гората Фонтенбло! Моите мравки не са убийци. Впрочем те изобщо не са излизали, откакто ги настаних тук. Никога никоя мравка няма да изпълни нечия заповед. Те не могат да бъдат опитомени. Това не са кучета или котки. Те са свободни. Чувате ли ме, Мелиес? Те са свободни, вършат само това, което сами пожелаят, и никой не би могъл да ги манипулира или да им влияе. Още баща ми бе разбрал това. Те са свободни. Затова хората открай време се опитват да ги унищожат. Всички мравки са диви и свободни! Аз не съм убиецът, когото търсите!

Комисарят не обърна внимание на нейните протести и се обърна към Каюзак:

— Отнеси всичко това: мравките и компютъра. Ще проверим дали размерите на челюстите им съответстват на вътрешните кръвоизливи на труповете. Запечатай апартамента и отведи госпожицата право при следователя.

— Аз не съм престъпникът, когото търсите, Мелиес! — извика разпалено Летиция. — Отново се лъжете. Очевидно това е типично за вас.

Комисарят не пожела да я слуша.

— Момчета — обърна се отново той към своите подчинени, — внимавайте да не изпуснете нито една от тези мравки. Всички те са веществени доказателства.

Жак Мелиес бе на върха на щастието. Беше разкрил най-сложната загадка на своето време. Беше се докоснал до съвършеното престъпление. Извоювал бе победа там, където никой друг не би се справил. Знаеше освен това подбудите на убиеца: ставаше дума за дъщерята на Едмон Уелс, най-прочутия откачен защитник на мравките на планетата.

Тръгна си, без да срещне нито веднъж теменужения поглед на Летиция.

— Аз съм невинна. Правите най-големия гаф във вашата кариера. Аз съм невинна.