Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Мравките (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Le jour des fourmis, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране
billybiliana (2024 г.)
Начална корекция
WizardBGR (2024 г.)
Допълнителна корекция
billybiliana (2025 г.)

Издание:

Автор: Бернар Вербер

Заглавие: Денят на мравките

Преводач: Красимир Петров

Година на превод: 1995

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо

Издател: ИК „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1995

Тип: роман (не е указано)

Националност: френска

Печатница: ДП „Абагар“

Редактор: Силвия Вагенщайн

ISBN: 954-529-063-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/21125

История

  1. — Добавяне

84. Първи жертви

Птицата бързо се връща и подновява бомбардировката. Тя прилага средносрочна стратегия: отначало отравя, а при следващото нападение събира омаломощените мравки.

Войниците се чувстват безпомощни. 9-и крещи към небето, че всички те са се запътили да избият Пръстите, а със своето нападение глупавата птица брани общите им врагове. Ала кълвачът не улавя обонятелните послания. Той прави обратен лупинг и още по-стремглаво се спуща към колоната.

Всички в позиция за противовъздушна отбрана! — призовава един стар войник.

Тежките артилеристи бързо се изкатерват по върховете на високите треви. Те стрелят при преминаването на птицата, която обаче е твърде бърза. Не улучват! Дори по-зле, тъй като двама артилеристи се унищожават взаимно при кръстосания огън!

Ала тъкмо когато черният кълвач отново се готви да пусне изпражнения, пред него се изпречва необикновена гледка: един бръмбар носорог е увиснал почти неподвижно във въздуха благодарение на асинхронното трептене на крилата, а на върха на рога му мравка е заела положение за стрелба. Това е 103 683-ти. Аналният му отвор дими, тъй като се е заредил със свръхконцентрирана шестдесетпроцентна киселина.

Едва пазейки равновесие, мравката е в твърде неизгодно положение. Птицата ще я унищожи, тя е неизмеримо по-голяма, по-силна и по-бърза. Войникът не може да спре треперенето на корема си, за да се прицели.

Тогава си спомня за Пръстите. Страхът от Пръстите е по-силен от всички други страхове. И дума не става за отстъпление: който е имал вземане-даване с Пръстите, няма да се остави да го уплаши някаква си хищна птица.

Той се изправя и изстрелва наведнъж съдържанието на торбичката с отрова. Огън! Кълвачът не успява да набере височина. Заслепен, губи посоката, блъсва се в ствола на едно дърво и тупва на земята. Въпреки всичко успява отново да литне, преди екипите колбасари да са се добрали до него.

След това премеждие престижът на 103 683-ти нараства неимоверно. Никой не знае, че е успял да надмогне страха си с помощта на друг, още по-силен страх.

Бойците свикват да се осланят на храбростта, опита и точната стрелба на 103 683-ти. Кой друг освен него би съумял да спре в полет такъв едър хищник?

Тази популярност има и едно допълнително следствие: в знак на приятелски чувства другите съкращават името му. Отсега нататък го наричат просто 103-ти.

Преди да продължат пътя, на засегнатите от изпражненията на кълвача мравки препоръчват да се въздържат от трофалаксии, за да не заразят други войници.

Докато редиците отново се оформят, 23-ти се приближава до 103-ти. Какво се е случило? 24-ти е изчезнал. Търсят го известно време, но без успех. При това черният кълвач не е погълнал никого! Изчезването на 24-ти е твърде неприятно, тъй като заедно с него се е изпарил и пашкулът от пеперуда, предназначен за мисията Меркурий.

Невъзможно е да бъдат предупредени останалите. Невъзможно е да се чака повече. Толкова по-зле за 24-ти. Стадото е по-важно от индивида.