Бернар Вербер
Денят на мравките (82)

82. Право напред

Лагерът е разтърсен от падането на крилата семка от клен, една от онези растителни перки, които отнасят зърната му надалеч. Въртенето на двойното им ципесто крило ги прави опасни за мравките. Този път кълбото от войници само се разпада и те се пръсват по земята, преди да поемат отново на път.

В редиците темата за разговор се налага от само себе си. Обсъждат се рисковете, свързани с различните естествени снаряди. Според някои най-опасни са пухчетата от глухарче, които полепват по антените и смущават напълно общуването. По мнението на 103 683-ти в това отношение нищо не може да се сравни с вратигата. При най-лекото докосване на плодовете обвивката се разкъсва на ленти, които се навиват спираловидно и изстрелват семената на разстояние, надхвърлящо понякога сто крачки!

Разговорите са в разгара си, но това ни най-малко не забавя хода на колоната. Мравките периодично отъркват корем в земята, за да оставят с помощта на дюфуровата жлеза обонятелна следа, предназначена за тези, които идат след тях.

Високо в небето се реят ята птици, доста по-опасни от крилатите семена на кленовете. Виждат се синигери със синкаво оперение, горски чучулиги, но най-многобройни са кълвачите — пъстри, черни и зелени. В гората Фонтенбло те са най-разпространените пернати.

Един чер кълвач се приближава застрашително. Той застава срещу колоната на рижите, като я държи под прицела на своя клюн. Пикира, стабилизира полета си съвсем ниско над земята и се стрелва току над тревата. Изплашените мравки се разбягват на всички страни.

Ала целта на птицата не е да улови няколко нещастни насекоми. В мига, когато се озовава отвесно над главите на отделение войници, тя изхвърля белезникави изпражнения, които ги изпоцапват целите. Повтаряйки тази операция няколко пъти, кълвачът успява да улучи тридесетина мравки. Над войската се понася вик на тревога.

Не яжте от това! Не яжте от това!

И действително, екскрементите на кълвачите често са заразени с цестоди. Всеки, който ги вкуси…