Бернар Вербер
Денят на мравките (80)

80. Вечерни посетители

Беше отгатнал правилно! Съдебният лекар бе дал потвърждение. Твърде възможно беше вътрешните кръвоизливи да са причинени от челюсти на мравки. Макар да не бе заловил все още престъпника, Жак Мелиес вече беше сигурен, че е на прав път.

Тъй като не можеше да заспи от възбуда, той включи телевизора и случайно попадна на нощното повторение на „Капан за размисъл“. Госпожа Рамирес вече не изглеждаше така смутена и лицето й грееше.

— И така, госпожо Рамирес, открихте ли този път?

Госпожа Рамирес не скри радостта си.

— Да, да, открих! Мисля, че най-сетне намерих отговора на вашата загадка!

Гръм от ръкопляскания.

— Наистина ли? — удиви се водещият.

Госпожа Рамирес пляскаше с ръце като момиченце.

— Да, да, да!

— В такъв случай обяснете и на нас, госпожо Рамирес.

— Успях благодарение на вашите ключови изречения — започна тя. — „Колкото си по-умен, толкова по-малък шанс имаш да отговориш вярно“, „Трябва да забравиш всичко научено“, „Подобно на вселената, тази загадка произхожда от съвършената простота“… Осъзнах, че трябва отново да стана дете, за да изнамеря решението. Да се върна назад, при извора, също както тази поредица цифри, представяща експанзията на вселената, която сякаш се завръща към изначалния Велик Взрив. Трябваше умът ми да стане прост, а душата като на новородено.

— Отивате твърде далече, госпожо Рамирес.

В увлечението си кандидатката не се остави да бъде прекъсната.

— Ние възрастните винаги се стараем да се покажем умни, но аз се запитах докъде може да се стигне, ако се тръгне в обратната посока. Да се скъса с рутината и да се върви срещу течението на привичките.

— Браво, госпожо Рамирес.

Откъслечни ръкопляскания. Публиката, както и Мелиес, очаква продължението.

— Тъкмо в това е работата. Как реагира умният, когато е изправен пред някаква загадка? В тази поредица от цифри например той вижда математическа задача. Започва да търси общия знаменател на тези редове от цифри. Събира, вади, умножава, прекарва всички цифри през мелница. Ала напразно си блъска главата, по простата причина че тук не става въпрос за математика… А след като задачата не е математическа, значи е литературна.

— Чудесно попадение, госпожо Рамирес. Аплодисменти. Състезателката използва паузата, за да си поеме дъх.

— Но как да се придаде литературен смисъл на една нарастваща поредица от цифри, които се трупат едни върху други, госпожо Рамирес?

— Като постъпим по детски и изразим посредством речта това, което виждаме. Децата, най-малките, когато видят цифра, произнасят думата. За тях „шест“ съответства на звукосъчетанието шест, също както „крава“ съответства на животно с четири крака и виме. Това се подразбира. Нещата се назовават чрез произволни звукосъчетания, които могат да бъдат различни в различните краища на света. Ала името, понятието и вещта в края на краищата навсякъде се сливат в едно цяло.

— Днес сте философски настроена, госпожо Рамирес, само че нашите телевизионни зрители биха искали да сте по-конкретна. И така, отговорът?

— Ако напиша „1“, едно детенце, което едва знае да чете, ще ми каже: „Това е едно едно.“ Значи записвам: едно едно. Ако му покажа написаното, то ще ми отговори, че вижда „две едно“ — 21. И така нататък… Ето отговора. Достатъчно е да се произнесе горният ред по въпросния начин и ще се получи следващият. Детенцето ще прочете долния ред като „едно две, едно едно“ — 1211. Изброявам и получавам 111221, сетне 312211, сетне 1311221, сетне 1113213211… Не ми се вярва цифрата „четири“ да се появи скоро!

— Вие сте страхотна, госпожо Рамирес! Спечелихте!

Залата сякаш ще се срути от аплодисменти и Мелиес, на седмото небе, има чувството, че поздравленията са предназначени за него.

Водещият въдворява ред:

— Все пак не бива да заспиваме на лаврите си, нали, госпожо Рамирес?

Жената ръкомаха, усмихва се превзето, притиска влажни длани към пламналите си бузи.

— Оставете ме поне да се съвзема.

— Ааа, госпожо Рамирес! Вие тъй блестящо решихте задачата с цифрите, но ето че на хоризонта се задава нашият нов „Капан за…

— … размисъл“!

— … изпратен както винаги от наш анонимен телевизионен зрител. Ето новата задача. Бихте ли могли с шест кибритени клечки, повтарям, с шест кибритени клечки да направите шест еднакви равностранни триъгълника, без да чупите и лепите клечките?

— Казвате, шест триъгълника? Сигурни ли сте, че не става дума за шест клечки и четири триъгълника?

— Шест клечки, шест триъгълника — повтори неумолимо водещият.

— Та това прави по един триъгълник на клечка? — възкликна уплашено състезателката.

— Точно така, госпожо Рамирес. Този път първото ключово изречение ще бъде: „Трябва да се мисли по същия начин като другите.“ И така, напрегнете мозъците си, драги телевизионни зрители. И до нова среща утре вечер!

Жак Мелиес изгаси телевизора, легна си и най-накрая заспа. Възбудата го последва и в съня. Сред обърканите му видения се явиха Летиция Уелс с теменужените си очи и ентомологичните табла, Себастиен Салта с лице като от филм на ужасите, префектът Дюпейрон, който изоставя политиката заради кариерата на съдебен лекар, състезателката Рамирес, на която умът никога не изневерява…

През по-голямата част от нощта той се въртя под завивките, докато сънищата му танцуваха вихрена сарабанда. Комисарят спеше дълбоко. После по-леко. Накрая изобщо не спеше. Сепна се. Усети някакво трептене, подобно на потупване по дюшека на леглото. Внезапно го връхлетя кошмарът от детството: чудовището, побеснелият вълк с червени от омраза очи… Сетне се опомни. Вече беше възрастен. Съвсем разбуден, запали лампата и откри до краката си малка издутина, която се движеше.

Скочи от леглото. Издутината беше пред него, напълно реална. Той стовари върху нея юмрук и дочу писукане. После поразен видя как изпод чаршафите се измъква, накуцвайки, Мари-Шарлот. Мяукайки жално, тя се сгуши в ръцете му. За да я успокои, започна да я гали и да разтрива удареното краче. След това, решен да възстанови силите си тази нощ, затвори Мари-Шарлот в кухнята, след като й сипа пастет от тон с пащърнак. Изпи чаша вода от хладилника и гледа телевизия, докато му се зави свят.

Високите дози телевизия имат успокояващо действие, подобно на аналгетиците. Човек се чувства омекнал, с празна глава, попил с очи проблеми, които не го засягат. Каква наслада!

Легна си и този път му се присъниха най-обикновени неща, които бе гледал по телевизията: един американски филм, реклами, японска анимация, мач по тенис и няколко сцени на убийства от новините.

Спеше. Спеше дълбоко. После по-леко. Накрая не спеше.

Нямаше съмнение, съдбата бе против него. За втори път усети някаква гърбица, която мърдаше в краката му. Отново светна. Дали котката бонзай Мари-Шарлот не се е разлудувала? Нали беше затворил вратата на кухнята?

Той скочи от леглото. Видя как гърбицата се дели на две, на четири, на осем, на тридесет и две, на стотина едва видими купчинки, които се преместваха към ръба на завивката. Отстъпи крачка назад. И загледа слисан мравките, които бързо превземаха възглавницата. Най-напред машинално посегна да ги бръсне с ръка, ала спря навреме. Себастиен Салта и другите сигурно също най-напред са се опитали да ги бръснат с ръка. Няма по-голяма грешка от подценяването на противника.

Без да има време да установи с точност породата на животинките, Жак Мелиес побягна. Мравките, изглежда, го преследваха, но за щастие входната врата имаше само едно резе и той можа да напусне апартамента, преди глутницата да го настигне. От стълбите чу сърцераздирателното мяукане на клетата Мари-Шарлот, която тези проклети насекоми разкъсваха на малки парчета.

Всичко това премина пред погледа му като на забързан кадър, сякаш не бе на себе си. Бос и по пижама насред улицата, успя да спре едно такси и закле шофьора да го откара колкото се може по-бързо в главния полицейски участък.

Сега вече беше сигурен — убиецът е узнал, че той е разкрил загадъчната смърт на химиците, и затова е изпратил срещу него своите малки убийци.

А само един човек знаеше, че е решил загадката. Един-единствен човек!