Бернар Вербер
Денят на мравките (78)

78. Поход

Постепенно към двете мравки се присъединява цялата войска.

103 683-ти повдига антена, усеща изгряващото слънце, което сега вече го облива с топлина. Край тях гъмжи от народ.

Повечето са белоканци, но има и зедибеинаканци, дошли да погледат. Те възторжено окуражават своите два легиона артилерия и лека кавалерия, но също така и всички участници в похода.

23-ти остри челюстите си, 24-ти наглежда пашкула от пеперуда. 103 683-ти стои неподвижен и следи покачването на температурата. При 20°С той се размърдва и праща феромон-сигнал за потегляне. Този твърде лек, но устойчив феромон за сбор е съставен от хексанова киселина (С6–Н12–О2).

Войниците тръгват незабавно, образувайки първата колона, която става все по-плътна и се източва в кипящо гъмжило от антени, рогове, очни сфери и изпъкнали кореми.

Първият кръстоносен поход срещу Пръстите вече е на път. Той скоро достига постоянната си скорост, пробивайки си неумолимо път през тревите, които пукат и се отдръпват.

Насекоми, червеи, гризачи и влечуги предпочитат да побегнат при неговото приближаване. Редките смелчаци, които остават да погледат скришом, не могат да се начудят на бръмбарите носорози, крачещи редом с рижите мравки.

Най-отпред действат разузнавачите, сноват надясно и наляво, избирайки за основната маса най-прекия и най-лек за преминаване път.

Макар тези предпазни мерки най-често да са твърде ефикасни, ето че армията внезапно се натъква на непредвидено препятствие. Мравките се трупат и блъскат край ръба на огромен кратер, чийто диаметър е най-малко сто крачки. Настава смут, защото мравките скоро разбират, че това е всичко останало от град Жиу-ли-кан! Един войник оцелял по чудо от катастрофата, бе разказал как този град бил изтръгнат по чудовищен начин от земята и след това отнесен в гигантска прозрачна черупка… Това е само работа на Пръстите! Ето на какво са способни те!

Една яка мравка с изопнати антени се обръща към своите сестри. Това е боец 9-и. На всички е известна неговата ненавист към Пръстите. Той разтваря широко челюсти и изпраща мощен феромон:

Ние ще отмъстим за тях! За всеки от нашите ще убием по два Пръста!

Всички участници в похода са чували неведнъж и дваж, че на Земята живеят не повече от сто Пръста, но въпреки това са въодушевени от този войнствен призив. Окрилени от гняв, те заобикалят ямата и продължават пътя си.

Възбудата не им пречи да проявяват предпазливост. Ето защо, докато прекосяват някоя савана или пустинна местност, където слънчевите лъчи са много силни, те пазят сянка на артилеристите. В противен случай има опасност прегрятата киселина да избухне и да убие този, който я носи, както и околните. Особено трябва да се внимава със свръхконцентрираната шестдесетпроцентна киселина: представете си какви поражения би нанесла тя на войската!

Ето ги пред един ров, вероятно останал след последния проливен дъжд. 103 683-ти смята, че той едва ли е много дълъг и ще може да бъде заобиколен от юг. Никой не го слуша — няма време за губене! Разузнавачите се хвърлят във водата и образуват мост, като всеки се залавя за краката на съседа. След като войската преминава, остават четиридесетина трупа. Нищо не се постига, без да се плати цената за него.

Когато за втори път започва да се свечерява, те решават, че охотно биха се настанили за нощувка в някой вражески мравуняк или термитник, ала на хоризонта не се вижда нищо. Намират се сред пустош, където растат само кленове.

По предложение на един стар войник, комуто не е известно, че далече оттук мравките легионери стануват по същия начин, всички се събират и образуват плътно кълбо. Периферията на това временно гнездо е съставена от настръхнали челюсти, готови да захапят. Вътре са оставени живи помещения за бръмбарите, които са по-чувствителни към студа, както и за болните и ранените. Има коридори и стаи, разположени на десет етажа.

Достатъчно е някое животно да докосне тази кафеникава тиква, и мигом бива погълнато от живата мравешка плът. Един млад синигер и един гущер многознайко плащат за дръзкото си любопитство с ужасна смърт.

Докато мравките от външния слой са непрекъснато нащрек, във вътрешността движението постепенно замира. Всеки заема отредената му част от стая или коридор.

Обгръща ги студ. Всички заспиват.