Бернар Вербер
Денят на мравките (76)

76. Как Мерилин Монро победи Катерина Медичи

Двамата етиопски учени бяха задружна двойка, свързана от общ идеал.

Още невръстен, Жил Одержен прекарваше цели часове в това да наблюдава мравуняци. Беше се опитал да засели мравки вкъщи, използвайки празни кофички от конфитюр. При първия им опит за бягство майка му се разсърди и ги изби с пантоф.

Въпреки това той не се отказа и продължи да отглежда мравки, по-добре укрити и затворени херметически. Ала те непрекъснато измираха, без Жил да разбере защо.

Дълго време си мислеше, че той единствен се интересува от животинките, докато един ден във Факултета по ентомология в Ротердам не срещна Сюзан. Двамата изпитваха към мравките същото непреодолимо влечение, което незабавно ги сближи.

Тя беше дори още по-пристрастена, ако това въобще бе възможно. Беше обзавела терариуми и успяваше да разпознае голям брой свои питомци, като им даваше имена и отбелязваше най-незначителното събитие около тях. Двамата прекарваха всяка събота в наблюдения.

По-късно, когато все още бяха в Европа и вече женени, се случи ужасно премеждие. По онова време в мравуняка на Сюзан имаше шест царици. Една от тях, с къси антени, тя бе нарекла Клеопатра; друга, с белег от назъбена челюст върху главата, бе кръстена Мария Стюарт; царицата с къдрави крачка се наричаше Помпадур; „най-бъбривата“ (която непрекъснато мърдаше сетивните си израстъци) беше Ева Перон; Мерилин Монро бе най-кокетната, а Катерина Медичи — най-агресивната.

Вярна на своя характер, последната организира банда убийци и с тяхна помощ елиминира една след друга всичките си съперници. Без да се намесват в тази миниатюрна гражданска война, семейство Одержен наблюдаваха как наемниците на Медичи залавяха една по една другите царици, завличаха ги до поилката и след като ги удавеха, ги захвърляха на сметището.

Ала стана така, че Мерилин Монро оцеля по време на тази Вартоломеева нощ. Тя се измъкна измежду отпадъците и побърза да организира своя банда наемници, които убиха Катерина Медичи.

Това страхотно разчистване на сметки хвърли в ужас двамата влюбени в мравешката цивилизация. Излизаше, че светът на мравките е дори по-ужасен от този на хората. Това беше прекалено. Обичта на учените мигом се превърна в не по-малко силна омраза.

Веднага след като се завърнаха в Етиопия, те се присъединиха към широко движение за борба с насекомите на африканския континент. И тогава влязоха във връзка с най-големите светила, с най-големите специалисти в тази област.

Професор Одержен извади епруветката и я вдигна до височината на очите си с отмерени движения на свещеник. Неговата съпруга също така церемониално сипа вътре някакъв бял прах. Всъщност тебеширен прах. Сетне изпразни съдържанието на сместа в центрофугата, добави вътре няколко белезникави течности, затвори я и я включи. Пет минути по-късно веществото бе придобило приятен сребристосив оттенък.

При тях дойде разтревожен някакъв човек, също учен. Беше висок, слаб и се наричаше Синериас. Професор Мигел Синериас.

— Трябва да побързаме. „Те“ наближават. Максимилиен Макхариъс също е мъртъв — каза той. — Докъде стигна операция Вавилон?

— Всичко е готово — заяви Жил и показа епруветката, пълна със сребриста течност.

— Браво. Този път мисля, че спечелихме. Вече ще са безсилни да се борят с нас. Ала вие трябва да изчезнете, преди да са нападнали отново.

— Знаете ли имената на тези, които се опитват да ни сложат прът в колелата?

— Вероятно са някакви псевдоеколози. Дори не съзнават какво правят.

Жил Одержен въздъхна.

— Защо всеки път, когато някое начинание е на път да успее, незабавно се появява ответна сила, която да му попречи?

Мигел Синериас сви рамене.

— Винаги става така. От нас зависи да ги изпреварим.

— Но кои са нашите врагове?

— Наистина ли искате да знаете? Ние се борим срещу… хтоничните сили. Те са навсякъде. И преди всичко са вътре в нас, дълбоко спотаени в нашите умове… Повярвайте ми, по-страшни от тях няма!

Жил и Сюзан Одержен умряха точно тридесет минути след като професор Мигел Синериас отнесе със себе си сребристото вещество.