Бернар Вербер
Денят на мравките (75)

75. Утро

Някакво много тежко розово кълбо се приближава. То излъчва: „Нямам никакви враждебни намерения към вашия народ“, ала не спира да се търкаля и го премазва.

103 683-ти внезапно се събужда. Тъй като непрекъснато сънува кошмари, той е програмирал организма си така, че да прекарва колкото се може по-малко време в сън и да се буди при най-малка промяна в температурата.

Отново е сънувал Пръстите. Трябва да престане да мисли за тях. Ако се бои от Пръстите, няма да може да се бие достойно в решителния момент, тъй като страхът ще го възпира.

Спомня си една мравешка легенда, която Майка Бело-киу-киуни бе разказала някога на него и братята му. Обонятелните думи още са в антенната му памет и малко влага е достатъчна, за да оживеят напълно.

„Веднъж Гум-гум-ни, една царица от нашата династия, креела в брачните покои. Страдала от болест на душата. Три въпроса я терзаели и поглъщали всичките й мисли:

Кой е най-важният момент в живота?

Кое е най-важното нещо, което трябва да бъде свършено?

Коя е тайната на благоденствието?

Тя разговаряла за това със сестрите и с дъщерите си, с най-плодовитите умове на Федерацията, без да получи задоволителен отговор. Казали й, че е болна, че нито един от трите въпроса, които я измъчват, не е от жизнено значение за оцеляването на Стадото.

Отблъсната по този начин, царицата започнала да линее. Стадото се разтревожило. Ако Градът не желаел да изгуби единствената си носачка, трябвало за пръв път да се занимае с абстрактни въпроси.

Най-важният момент? Най-главното нещо? Тайната на благоденствието?

Всички предлагали най-различни отговори.

Най-важният момент е, когато се храниш, тъй като храната влива енергия… Най-важното нещо е да се възпроизведеш, за да продължиш рода и да умножиш броя на войниците, които ще бранят Града… Тайната на благоденствието е в топлината, защото топлината е извор на химическо щастие…

Нито един от тези отговори не задоволил царица Гум-гум-ни. Тогава тя напуснала гнездото и тръгнала да броди сама из Великото Вън. Там трябвало да води тежка битка за оцеляване. Когато три дни по-късно се върнала, заварила общността в плачевно състояние. Ала царицата се била сдобила с отговор на трите въпроса. Просветлението дошло по време на безпощадна схватка с дивите мравки. Най-важният момент е сега, защото може да се въздейства само върху настоящето. Ако не се погрижиш за настоящето, ще пропуснеш и бъдещето. Най-важното нещо е да се пребориш с това, което те грози. Ако царицата не била премахнала войника, който искал да я убие, сега щяла да бъде мъртва. Колкото до тайната на благоденствието, тя я открила след сражението: състояла се в това да си жив и да стъпваш по Земята. Нищо повече.

Да вкусваш настоящия момент.

Да се заемеш с това, което е пред теб.

Да стъпваш по Земята.

Това са трите най-важни рецепти на живота, завещани от царица Гум-гум-ни.“

24-ти идва при войника.

Иска да му обясни как стоят нещата с вярата му в „боговете“.

103 683-ти няма нужда от обяснения, с едно движение на антената той го кара да млъкне и го кани да се поразходят из Федералния град.

Красив е, нали?

24-ти не отговаря. 103 683-ти казва, че те, разбира се, са длъжни да открият и убият Пръстите, но че има и други важни неща: да си тук, да пътешестваш. А може би най-прекрасният миг няма да бъде, когато мисия Меркурий успее или когато победят Пръстите, може би този миг е сега, когато двамата са тук заедно в тази ранна утрин, наобиколени от мравки приятели.

103 683-ти разказва историята на царица Гум-гум-ни.

24-ти излъчва, че смята тяхната мисия за много „по-важна“ от всички тези истории за душата. Той действително е всецяло завладян от мисълта, че ще има щастието да доближи и вероятно да докосне Пръстите.

Не би отстъпил мястото си никому. 24-ти пита 103 683-ти дали вече е виждал Пръстите.

Мисля, че ги видях, но не съм сигурен, никак не съм сигурен. Знаеш ли, 24-ти, те са твърде различни от нас.

24-ти предполага, че е така.

103 683-ти не иска да влиза във феромонен спор. Ала интуицията му подсказва, че боговете не са Пръсти: може би боговете наистина съществуват, но в такъв случай са нещо различно. Може би те са пищната природа, дърветата, гората, това невероятно богатство на фауната и флората, които ги заобикалят… Да, много по-лесно му е да открие вярата във фантастичната гледка на тяхната планета.

Тъкмо в този момент ивица розова светлина се проточва на хоризонта. Войникът я посочва с върха на антената.

Виж колко е прекрасно!

24-ти не е в състояние да сподели този вълнуващ миг. Тогава 103 683-ти на шега подхвърля:

Аз съм бог, защото мога да заповядам на слънцето да изгрее.

103 683-ти застава в равновесие на четирите си задни крака и като вирва антени към небето, излъчва пикантен феромон:

Слънце, изгрей, аз ти заповядвам!

В този момент слънцето праща един лъч между високите треви. Празничното небе се облива във феерия от цветове: охра, виолетово, теменужено, червено, оранжево, златисто. Светлината, топлината, красотата, всичко се явява като по заповед на мравката.

Може би самите ние все още подценяваме собствените си способности — казва 103 683-ти.

На 24-ти му се иска да повтори: „Пръстите са наши богове“, но слънцето е тъй прекрасно, че той замълчава.