Бернар Вербер
Денят на мравките (69)

69. Двадесет хиляди левги под земята

Походът настъпва, гората се променя. На места ерозията на варовика е оголила камъните, които стърчат като млечни зъби. Редуват се треви, мъхове и джунгли от папрат.

Насърчавани от августовската жега, те достигат за рекордно време източните градове на Федерацията: Ливиу-кан, Зуби-зуби-кан, Зеди-беи-накан… Навсякъде им предлагат пълни с нектар пашкули, шунка от скакалци, глави на щурци с пълнеж от зърно. В Зуби-зуби-кан ги молят да вземат направо със себе си цяло стадо от сто и шестдесет листни въшки, които да доят по време на пътешествието.

Освен това разговарят за Пръстите. Всички говорят за тях. Кой не е чувал за премеждия, свързани с Пръстите? Цели експедиции са намирани размазани.

Град Зуби-зуби-кан обаче никога не се е изправял очи в очи с тях. Зубизубиканци много биха искали да подсилят числения състав на похода, ала скоро ще започне сезонът за лов на калинки и за охраната на огромните стада всяка челюст ще е добре дошла.

В Зеди-беи-накан, великолепен град, построен между корените на буково дърво, който е следващата им спирка, не са такива скъперници. Към тях се присъединява цял легион артилеристи, снабдени с новата свръхконцентрирана шестдесетпроцентна киселина! Подаряват им освен това запас от двадесет пашкула амфори, пълни със същата киселина.

И тук Пръстите са причинили щети. Издълбали с огромен остен знаци върху кората на тяхното дърво. Букът много тежко понесъл това и започнал да отделя отровен сок, който за малко да изтрови всички. Наложило се зедибеинаканци да се преселят, докато раната по кората зарасне.

Ами ако Пръстите са добри същества, чиито дела ние не сме в състояние да проумеем?

Наивното изказване на 24-ти е посрещнато с истинско изумление. Как може подобна забележка в разгара на самия кръстоносен поход срещу Пръстите?

103 683-ти се притичва на помощ на лекомисления си приятел. Той обяснява, че в Бел-о-кан са готови да приемат всякакви предположения, което им спестява неприятните изненади.

Един белоканец учи зедибеинаканците на новата песен за напредъка, сътворена от Майка Хли-пу-ни в чест на този поход:

Изборът на противника показва колко струваш.

Който се сражава с гущер, става гущер.

Който се сражава с птица, става птица.

Който се сражава с паяк, става паяк.

Ами който се сражава с бог, става ли бог? — пита се 103 683-ти.

Във всеки случай текстът предизвиква възхита у зедибеинаканците. Мнозина започват да разпитват пътешествениците за технологиите на напредъка, прилагани от тяхната царица. Белоканци охотно разказват как Градът е успял да опитоми твърдокрилите носорози, които моментално стават център на внимание. Описват им каналите за вътрешен транспорт, новите оръжия, новата агротехника и архитектурните подобрения в централния Град.

Нямахме представа, че движението за напредък толкова се е разраснало — казва царица Зеди-беи-никиуни.

Разбира се, никой не обелва дума за пораженията, нанесени от последния проливен дъжд, нито за съществуването на бунтовници, застанали на страната на Пръстите в самото сърце на града.

Зедибеинаканци действително са впечатлени. А само преди една година най-напредничавите мравешки технологии не стигаха по-далеч от отглеждането на листни въшки, на гъби и от ферментацията на нектар!

Накрая мравките заговарят за самия поход. 103 683-ти обяснява, че армията ще прекоси реката, ще прекрачи отвъд края на света и оттам вече ще претърси възможно най-обширна територия, за да не позволи на Пръстите да избягат.

Царица Зеди-беи-никиуни се чуди дали трите хиляди бойци от Централния град ще са достатъчни за унищожаването на всички Пръсти по света. 103 683-ти признава, че също храни известни съмнения по този въпрос въпреки наличието на летящия легион.

Царица Зеди-беи-никиуни размисля, сетне се съгласява да предостави на войската легион лека кавалерия. Това са дългокраки, невероятно пъргави войници, без съмнение способни да преследват бягащите Пръсти.

Сетне царицата подхваща друга тема. Разказва за безобразията на един новопостроен град. На мравки ли? Не, на пчели — кошерът Асколейн, наричан понякога Златният кошер. Издига се недалеч оттук, на четвъртото дърво вдясно от големия мъхнат дъб. Пчелите събират прашец, което си е в реда на нещата, но освен това не се колебаят при сгоден случай да нападат кервани от мравки. Подобни пиратски набези не биха били чудни, ако ставаше дума за оси. Но от страна на пчелите това е по-скоро тревожно.

Зеди-беи-никиуни дори се пита дали тези пчели не си поставят завоевателни цели. Те връхлитат керваните все по-близо до града. Мравките с голяма мъка успяват да ги отблъснат. Най-много се боят да не бъдат поразени от отровните им жила и затова изоставят доброволно товарите си.

Истина ли е, че след ужилването пчелите умират? — пита един бръмбар носорог.

Всички са изненадани от това, че твърдокрил се обръща така непосредствено към мравките, но тъй като той също взема участие в похода, един зедибеинаканец благоволява да му обясни:

Невинаги. Умират само когато са забили твърде дълбоко жилото си.

Още един мит рухва.

Разменили са куп полезна информация, но ето че нощта настъпва. Белоканците благодарят на Зеди-беи-накан за щедрата помощ. Представителите на двата града разменят множество трофалаксии. Всички вкупом почистват антените си, преди студът да ги е принудил да потънат в обичайния сън.