Бернар Вербер
Денят на мравките (68)

68. Писмо до Летиция

Летиция, мила дъще,

Не ме кори.

Не можах да остана дълго с теб след смъртта на майка ти, защото всеки път, когато те погледнех, сякаш виждах нея и това ме пронизваше като нажежено острие.

Не съм от онези силни мъже, които нищо не може да смути и които стискат зъби пред надигащата се буря. В такива моменти аз съм готов по-скоро да захвърля всичко и да се оставя на вихъра като обрулен лист.

Знам, че мнозина ще нарекат подлост и ще осъдят избора, който правя — бягството… Ала нищо друго не бе в състояние да спаси мен и теб.

И така, ти ще продължиш сама, ще се възпитаваш сама, ще трябва да откриеш в себе си увереност и защитни сили, които ще ти позволят да продължиш напред. Несъмнено има много по-лоши методи за възпитание. В живота човек винаги е сам и колкото по-рано открие това, толкова по-добре ще се чувства.

Намери своя път.

Никой в моето семейство не подозира за твоето съществуване. Успях докрай да запазя в тайна онова, което ми е най-скъпо. В момента, когато получиш това писмо, почти сигурно вече ще съм мъртъв. Безполезно е да ме търсиш.

Завещах апартамента си на моя племенник Жонатан. Не ходи там, не говори с него, не искай нищо.

На теб оставям съвсем друго наследство. Моят дар може да ти се стори без всякаква стойност от гледна точка на обикновените хора. Ала в същото време той е безценен за търсещия и предприемчив дух. В това отношение ти имам пълно доверие.

Става дума за плановете на една машина, която ще ти позволи да разчетеш обонятелния език на мравките. Кръстих я „Розетски камък“, защото тя предоставя уникална възможност за хвърляне на мост между два вида живи същества, между две цивилизации, всяка от които е високо развита.

С една дума, тази машина представлява преводач. Чрез нея ние не само ще можем да разбираме мравките, но също и да разговаряме с тях. Да беседваш с мравките! Можеш ли да си представиш подобно нещо?

Още съм в началото на нейното използване, но пред мен се разкриват такива чудни перспективи, че остатъкът от живота няма да ми стигне.

Продължи моето дело. Поеми щафетата. Един ден ще я завещаеш на някой друг, когото си избереш, за да не изпадне машината в забрава. Ала всичко трябва да си остане напълно поверително: прекалено рано е хората да научат за разума на мравките. Сподели само с тези, които ще са ти от полза, за да напреднеш.

Може би в този момент моят племенник Жонатан вече е успял да задейства прототипа, който оставих в подземието. Всъщност доста се съмнявам, но няма значение.

Що се отнася до теб, ако това поприще ти харесва и те привлича, мисля, че те очакват невероятни изненади.

Дъще моя, обичам те.

Едмон Уелс

 

ПП 1. Прилагам плановете на „Розетския камък“.

ПП 2. Прилагам освен това втория том на моята „Енциклопедия на относителното и абсолютното знание“. Съществува втори екземпляр в подземието на моя апартамент. Този труд има амбицията да покрие всички области на знанието, като особено внимание е обърнато, разбира се, на ентомологията. „Енциклопедия на относителното и абсолютното знание“ е като испанска странноприемница: всеки намира в нея това, което търси. При всеки прочит откриваме нов пласт значения, тъй като тя влиза в резонанс с живота на читателя и е в хармония с неговия светоглед.

Имай предвид, че чрез нея ти оставям водач и приятел.

ПП 3. Помниш ли, когато беше малка, веднъж ти предложих една загадка (ти толкова обичаше загадките). Исках да ми обясниш как могат да се направят четири равностранни триъгълника с помощта на шест кибритени клечки. Бях ти дал и едно изречение, което да ти помогне да откриеш отговора: „Трябва да се мисли различно.“ Необходимо ти бе време, но в края на краищата намери решението: отваряне към третото измерение. Да не се мисли двуизмерно. Да се издигне релефна пирамида. Това бе първата крачка. Ще можеш ли пак с помощта на шест кибритени клечки да направиш не четири, а шест равностранни триъгълника? Помощното изречение може да ти се стори обратно по смисъл на предишното. Ето го: „Трябва да мислиш по същия начин като другите.“