Бернар Вербер
Денят на мравките (61)

61. Битум

Професор Максимилиен Макхариъс разглеждаше съдържанието на епруветката в стаята си в хотел „Белвю“. Веществото, което му бе връчила Каролин Ногар, се бе превърнало в черна течност, подобна на битум.

Раздаде се звън. Той очакваше всеки момент пристигането на двама посетители. Това бяха семейство етиопски учени, Жил и Сюзан Одержен.

— Всичко наред ли е? — запита мъжът още от прага.

— Всичко върви по предварително набелязания план — отвърна спокойно професор Макхариъс.

— Сигурен ли сте? Телефонът на братята Салта вече не отговаря.

— Какво от това? Вероятно са в отпуск.

— Каролин Ногар също не се обажда.

— Работиха толкова напрегнато! Нормално е да побързат да заминат някъде, за да отдъхнат.

— Да отдъхнат? — повтори с ирония Сюзан Одержен.

Тя отвори чантичката си и извади куп изрезки от вестници, отнасящи се до смъртта на братята Салта и на Каролин Ногар.

— Вие никога ли не поглеждате пресата, професор Макхариъс? По списанията тези случаи вече се квалифицират като „трилър на лятото“! Това ли наричате следване на предварително набелязания план?

Рижият професор посрещна невъзмутимо тези вести.

— Какво да се прави? Не може да се приготви омлет, без да се счупят яйцата.

Етиопците бяха далеч по-разтревожени.

— Да се надяваме, че „омлетът“ ще стане, преди всички яйца да са се развалили!

Макхариъс се усмихна. Посочи епруветката.

— Ето го нашия „омлет“.

Тримата заедно загледаха с възхита черната течност със синкави оттенъци. Професор Одержен безкрайно предпазливо прибра драгоценния съд във вътрешния джоб на сакото си.

— Нямам представа какво става, Макхариъс, но все пак бъдете внимателен.

— Не се тревожете. Двете хрътки ме пазят.

— Вашите хрътки ли? — възкликна жената. — Та те дори не излаяха, когато ние влязохме. Чудесни цербери!

— Тази вечер не са тук. Останаха при ветеринарния лекар за преглед. Но от утре моите верни пазачи ще бъдат тук и ще бдят над мен.

Етиопците си тръгнаха. Професор Макхариъс бе изморен и си легна.