Бернар Вербер
Денят на мравките (60)

60. Потеглянето на кръстоносния поход

Изтощен, дъждът постепенно утихва. Отстъпва по всички фронтове. Той също си има противник. Името му е Слънце. Отколешният съюзник на мравешката цивилизация се е позабавил, но в края на краищата се появява. Бързо затваря зейналите рани по небето. Горният океан вече не се излива върху света.

Оцелелите от бедствието белоканци излизат, за да се изсушат и постоплят. Дъждът е като зимуване, при което студът е заместен от мокрота. Тя дори е по-опасна. Студът приспива, а мокротата убива!

Вън всички поздравяват Светилото победител. Някои захващат химна в негова прослава:

Слънце, нахлуй в нашите кухи коруби,

раздвижи оболелите ни мускули

и съедини разпилените ни мисли.

Целият град подема тази обонятелна песен. При все това Бел-о-кан е понесъл сериозен удар. От останките на свода, превърнат на решето от градушката, бликат светли вадички, в които плуват черни точки — труповете на удавените.

Вестите, които пристигат от другите градове, не са утешителни. Значи, за да бъде смазана гордата федерация на рижите горски мравки, е бил достатъчен един проливен дъжд? Един нищо и никакъв дъжд, поставил на колене цяла империя?

През развалините на свода се вижда солариумът, където от пашкулите са останали само мокри гранули, потопени в рядката тиня. А колко гледачки са намерили смъртта си, опитвайки се да запазят с тела потомството? Някои са успели да спасят яйцата, поддържайки ги вдигнати над главите.

Малцината оцелели измежду мравките вратари се измъкват от изходите на Забранения град. Те изплашено съзерцават мащабите на катастрофата. Самата Хли-пу-ни е удивена от размера на щетите.

При тези условия може ли да се говори за каквато и да било солидно строителство? Колко струва интелектът, след като малко вода е достатъчна да върне света обратно в зората на мравешката цивилизация?

103 683-ти и бунтовниците също напускат своето убежище. Войникът незабавно се отправя при царицата.

След всичко, което се случи, ще трябва да се откажем от похода срещу Пръстите.

Хли-пу-ни застива неподвижна, претегляйки феромона. После спокойно помръдва антени и възразява, че кръстоносният поход е един от основните проекти, които нищо не може да постави под въпрос. Добавя, че елитните войски, разквартирувани във вътрешността на Забранения град, са непокътнати и че има също така резерв от бръмбари носорози.

Трябва да избием Пръстите и ще го направим.

Ала силите вече не са същите: вместо осемдесет хиляди войници 103 683-ти ще разполага само с… три хиляди. Съставът, разбира се, е ограничен, но затова пък всички са опитни и калени. Освен това вместо първоначално предвидените четири ескадрили летящи твърдокрили ще има само една, съставена от тридесет единици, което все пак е по-добре от нищо.

103 683-ти се съгласява и прибира антените си назад в знак на одобрение. Въпреки всичко си остава песимист за участта на малочислената експедиция.

Хли-пу-ни се оттегля и продължава инспекционната си обиколка. Някои бентове са издържали и благодарение на тях са спасени цели квартали. Ала загубите са огромни — изтребени са най-вече пашкулите и цялото следващо поколение. Хли-пу-ни решава да ускори ритъма на яйцеснасяне, за да насели колкото се може по-скоро своя град. Тя разполага в сперматеката си с още милиони пресни сперматозоиди.

След като трябват яйца, тя ще ги снесе.

Навсякъде из Бел-о-кан кипят възстановителни работи, пострадалите получават храна и първа помощ, прави се анализ на щетите, търсят се решения.

Мравките няма да се признаят толкова лесно за победени.