Метаданни
Данни
- Серия
- Мравките (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Le jour des fourmis, 1992 (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Красимир Петров, 1995 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 6 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- billybiliana (2024 г.)
- Начална корекция
- WizardBGR (2024 г.)
- Допълнителна корекция
- billybiliana (2025 г.)
Издание:
Автор: Бернар Вербер
Заглавие: Денят на мравките
Преводач: Красимир Петров
Година на превод: 1995
Език, от който е преведено: френски
Издание: първо
Издател: ИК „Колибри“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1995
Тип: роман (не е указано)
Националност: френска
Печатница: ДП „Абагар“
Редактор: Силвия Вагенщайн
ISBN: 954-529-063-3
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/21125
История
- — Добавяне
6. Енциклопедия
ПАК ЛИ ВИЕ?
Значи все пак се добрахте до втория том на моята „Енциклопедия на относителното и абсолютното знание“.
Първият бе поставен на видно място върху аналоя в подземния храм, но този бе по-труден за откриване, нали?
Браво.
Кой сте вие всъщност? Моят племенник Жонатан? Дъщеря ми? Не, вие не сте нито един от тях.
Здравейте, непознати читателю!
Бих искал да се запозная с вас по-отблизо. Оповестете пред страниците на тази книга вашето име, възраст, пол, професия, националност.
Какви са вашите интереси в живота?
В какво е вашата сила и в какво вашата слабост?
В края на краищата това няма никакво значение. Аз зная кой сте.
Чувствам как ръцете ви галят написаните от мен страници. Откровено казано, това е доста забавно. По върховете на пръстите, по извивките на пръстовите ви отпечатъци аз прониквам в най-скритите ваши черти.
Всичко е описано до най-малка подробност. Долавям дори гените на вашите предци.
Като си помисля, че всички те е трябвало да доживеят зряла възраст. Да се съблазняват едни други, да се чифтосват, докато на бял свят се появите вие!
Днес имам чувството, че стоите пред мен. Не, не се усмихвайте. Дръжте се естествено. Позволете ми да проникна още по-дълбоко във вас. Вие сте много повече, отколкото си представяте.
Вие не сте просто едно име и презиме с някакво място в обществото.
Вие сте 71% бистра вода, 18% въглерод, 4% азот, 2% калций, 2% фосфор, 1% калий, 0,5% сяра, 0,5% натрий, 0,4% хлор. Освен това пълна супена лъжица различни микроелементи: магнезий, цинк, манган, мед, йод, никел, бром, флуор, силиций. И още щипка кобалт, алуминий, молибден, ванадий, олово, калай, титан, бор. Ето рецептата на вашето съществуване.
Всички тези елементи произхождат от горенето на звездите и могат да бъдат открити извън тялото ви. Вашата вода по нищо не се отличава от обикновената вода в океана. Вашият фосфор ви сближава с кибритените клечки. Хлорът ви е идентичен с този, който служи за дезинфекция на басейните. Ала вие не сте само това.
Вие сте същинска химическа катедрала, удивителна постройка със свои пропорции, равновесия, механизми с почти невъобразима сложност. Защото освен това вашите молекули са изградени от атоми, частици, кварки, вакуум, като цялото е свързано с електромагнитни, гравитационни, електронни сили, чието съвършенство не е във възможностите на вашия разсъдък.
Както и да е! След като сте успели да откриете този втори том, значи сте достатъчно хитър и знаете немалко неща от моя свят. Какво направихте с познанията, поднесени ви в първия том? Революция? Еволюция? Сигурен съм, че нищо.
Настанете се тогава удобно, за да се отдадете на четене. Дръжте гърба си изправен. Дишайте спокойно. Отпуснете устата.
Слушайте ме!
Нищо от това, което ви заобикаля в пространството и във времето, не е безполезно. Вие не сте безполезен. Вашият ефимерен живот има смисъл. Той не води в задънена улица. Всичко има смисъл.
Докато вие четете моите думи, мен ме ядат червеите. Какво говоря? Аз служа за тор на млади, твърде обещаващи издънки шушан. Хората от моето поколение така и не разбраха какво искам да постигна.
За мен е твърде късно. Едничкото нещо, което мога да оставя след себе си, е незначителна следа… тази книга.
За мен е твърде късно, но за вас не е. Удобно ли сте се настанили? Отпуснете мускулите. Не мислете за нищо друго, освен за света, от който вие сте нищожна прашинка.
Представете си, че времето се е ускорило. Фиуу! Раждате се, изхвръквате от майка си подобно на черешова костилка. Хруп, хруп, тъпчете се с хиляди разноцветни ястия, преобразувайки по този начин няколко тона растения и животни в изпражнения. Паф! Умирате.
Какво сте направили през живота си?
Не кой знае колко, разбира се.
Действайте! Направете нещо, съвсем дребно може би, но дявол да го вземе! Направете нещо през живота си, преди да умрете. Не сте се родили просто така. Открийте защо сте се родили. В какво се състои вашата нищожна мисия?
Не сте се родили случайно.
Бъдете внимателен.