Бернар Вербер
Денят на мравките (52)

52. Война с водата

Мълниите продължават да прорязват тревожно небето, ала нито една мравка няма време да се възхищава на грандиозните златисточервени облаци, браздени от снопове бяла светлина. Бурята се превръща в същинско бедствие.

Капките валят върху Града като бомби и окъснелите след лов войници биват поразявани от тези течни ядра.

Дори във вътрешността на Бел-о-кан един от пролетните експерименти на Хли-пу-ни е на път да предизвика катастрофа.

Царицата е наредила да бъдат прокопани канали, с които да се ускори придвижването от един квартал до друг. Мравките използват за тази цел плаващи листа. Ала проливният дъжд превръща тези подземни поточета в същински реки, чиято ярост тълпата пазачи въпреки неимоверните усилия не смогва да укроти.

На върха на свода положението се влошава. Топчета градушка са пробили покривалото от клонки на Града. Водата се процежда от множеството рани.

103 683-ти се опитва криво-ляво да запуши най-голямата пукнатина.

Всички в солариума — оповестява той, — трябва да бъдат спасени яйцата!

Група войници се втурва след него, без да обръща внимание на водните талази.

Във високата зала на солариума е необичайно мрачно. Разтревожени работнички се опитват да запушат със сухи листа дупките по покрива. Ала водата веднага избива отново и потича на сребърни ленти по пода. Всичко е подгизнало. Невъзможно е да бъдат спасени всички скъпоценни пашкули, твърде много са. Гледачките едва успяват да запазят някои полуизлюпени ларви. Подхвърляните набързо на работничките яйца се пукат по пода.

Тогава 103 683-ти се сеща за бунтовниците. Ако водата, която продължава да се стича, пропълзи надолу до обора за бръмбари, те ще загинат до един!

Тревога първа степен: възбуждащите феромони се разпространяват безразборно, най-често примесени с водни пари.

Тревога втора степен: войници, работнички, гледачки, полови, всички барабанят с връхчето на корема по стените яростно и ожесточено. Целият град затрептява от бойната готовност.

Бум, бум, бум. Тревога! Хиляди пъти тревога!

Нека бъде паника!

Дори вече наводнените мравки опитват да удрят по пода през локвите, за да се вдигне целият град. Трептенето се носи като пулсираща кръв по артериите.

Сърцето на града изнемогва.

Като ехо се раздават ударите на ледените парчета, които пробиват свода. Чат, чат, чат.

Какво могат да направят срещу водните капки челюстите, колкото и остри да са те?

Тревога трета степен: положението е по-критично от всякога. Изпаднали в истерия работнички тичат във всички посоки. Изпънатите им антени излъчват непонятен феромонен писък. Във възбудата си някои дори нараняват съплеменнички.

При рижите мравки феромонът за тревога е най-силният и представлява вещество, отделяно от дюфуровата жлеза. Този летлив хидрокарбонат, наречен n-декан, е с формула C10–H22. Миризмата му е достатъчно силна, за да докара до изстъпление дори гледачка в разгара на зимуването.

Без саможертвата на мравките вратари наводнението не би пощадило Забранения град. Запушвайки херметически входовете с плоските си глави, тези героични часови не позволяват на талазите да проникнат в централния дънер. Всички обитатели на Забранения град и на първо място царица Хли-пу-ни са здрави и читави.

В замяна на това водата нахлува в оборите за листни въшки.

Зелените животинки надават жални обонятелни писъци.

Принудени да бягат, пастирките успяват да спасят само шепа от тях, на които предстои да раждат.

Навсякъде се опитват да издигнат преградни стени. Мъчат се да укрепят най-важната стена, стратегически разположена напряко на главната галерия, която да възпре разбеснелите се потоци. Ала водната стихия е неудържима. Баражът се оронва, пропуква се и се разцепва на две. Градежът се разпада, освобождавайки вълна, която отнася храбрите строители.

Влачейки телата на удавени, водата поема по коридорите, срутва сводове, разкъсва мостове, разрушава цялата подземна топография и най-сетне се излива в гъбарниците. И там градинарките едва успяват да приберат няколко скъпоценни спори, преди да побегнат.

Водните твърдокрили, прословутите водомерки, които Хли-пу-ни толкова искаше да опитоми, са плъзнали навсякъде и щастливи, подскачат сред родната стихия, разкъсвайки листни въшки, трупове на мравки и агонизиращи ларви.

Принуден непрекъснато да се отклонява и да заобикаля препятствията, 103 683-ти успява да се добере до оборите за бръмбари носорози. Клетите животни подхвърчат насам-натам, опитвайки да се спасят от удавяне. Ала таванът е толкова нисък, че те веднага се удрят в него и ужасени падат долу.

И тук, както навсякъде, чевръстите работнички се стараят да спасят някои малки и да изтикат на сухо торните топчета, пълни с яйца. Ала всички те знаят, че загубите ще бъдат огромни и неизбежни.

Водата мокри краката на бръмбарите и роговете им уплашено бият по тавана. 103 683-ти трябва да бъде извънредно бдителен, за да избегне ударите на тези тарани.

Ето най-сетне входа на бунтовническото скривалище. И деисти, и не-деисти, всички са тук. Ала докато вторите тревожно се суетят, то първите са обзети от странно спокойствие. Катаклизмът не е изненада за тях.

Ние не давахме достатъчно храна на боговете и затова те ни наводняват.

103 683-ти прекъсва техните жалби. Скоро няма да остане нито един спасителен изход. Ако искат да опазят бунтовническото движение, трябва незабавно да се измъкват.

Най-сетне думите му са чути и всички тръгват след него. На излизане мравка на 24-ти му подава пашкула от пеперуда, който той е оставил по време на предишното си посещение.

За мисията Меркурий. Не бива да забравяш това.

103 683-ти няма намерение да спори. Поема пашкула и повежда след себе си бунтовниците. Ала преминаването през обора вече е невъзможно. Цялото помещение е залято. Над водите плуват бръмбари носорози, а също и мравки.

Налага се час по-скоро да се пробие нов тунел. 103 683-ти дава разпореждания.

Трябва да се действа бързо, защото равнището на водата непрекъснато се покачва.

Всичката храна, която се е намирала на пода, сега плува по повърхността.

Водата се качва все по-бързо.

Въпреки това деистите нямат намерение да се оплакват. Повечето са примирени и са готови да понесат небесния гняв.

Те са убедени, че този опустошителен дъжд ги е сполетял само за да осуети похода на Хли-пу-ни.