Бернар Вербер
Денят на мравките (48)

48. Енциклопедия

ХОМЕОСТАЗИС: Всяка форма на живот е в непрекъснато търсене на хомеостазис.

„Хомеостазис“ означава равновесие между вътрешната и външната среда.

Всеки жив организъм функционира в хомеостазис. Птицата има кухи кости, за да може да лети. Камилата има резерв от вода, за да оцелее в пустинята. Хамелеонът променя пигментацията на кожата си, за да не бъде открит от неприятелите.

Тези видове, както и много други, са оцелели до наши дни само защото са се приспособявали към променящата се околна среда. Други, които не са влезли в хармония с външния свят, са изчезнали.

Хомеостазисът е способност за саморегулация на нашите органи по отношение на всякакъв вид външна принуда.

Непрекъснато се удивляваме как еди-кой си успява да премине през най-жестоки изпитания и да приспособи към тях своя организъм. По време на война, когато човек е принуден да надмине себе си, за да оцелее, изнежени от охолното и спокойно битие хора безропотно приемат да живеят на хляб и вода. За броени дни изгубени в планината жители на градовете започват да разпознават ядливите растения, да ловуват и да се хранят с животни, от които преди са се отвращавали: къртици, мишки, змии…

„Робинзон Крузо“ на Даниел Дефо и „Тайнственият остров“ на Жюл Верн са написани в прослава на способността на човешкото същество за хомеостазис.

Ние всички сме в непрекъснато търсене на съвършен хомеостазис, защото всички наши клетки са програмирани така. Те постоянно дирят максимално количество хранителна течност с най-подходяща температура и без наличие на токсични вещества. Но когато не разполагат с такава, започват да се приспособяват. Тъкмо затова клетките на черния дроб на алкохолика са по-привикнали да асимилират алкохола, отколкото тези на въздържателя. Клетките на белия дроб на пушача са по-устойчиви на никотина.

Цар Митридат дори тренирал организма си да издържа на арсеник.

Колкото по-враждебни са външните условия, толкова повече клетката или индивидът развиват непознати дарби.

Едмон Уелс

Енциклопедия на относителното и абсолютното знание, том II

След прочитането на този откъс последва продължително мълчание. То бе прекъснато от Жазон Бражел, който се възползва, за да хвърли бомба.

— Така че, ако умрем, това означава, че не сме могли да се приспособим към екстремалните условия.

Жерар Гален избухна:

— Екстремални условия, как само го каза! А да не би затворниците по времето на Луи XI в душегубките от един квадратен метър да са успели да се приспособят към решетките? Или пък осъдените на разстрел могат да направят кожата си толкова здрава, че куршумите да отскачат от нея? Или може би японците са станали по-устойчиви на ядрена радиация? Ти се шегуваш! Има обстоятелства, към които не сме в състояние да се приспособим, колкото и силно да го желаем!

Ален Билсем се приближи до аналоя.

— Откъсът от „Енциклопедията“, който ни прочете, беше много интересен, но не виждам какво общо има с нашето положение.

— И все пак това, което казва Едмон, е съвсем ясно: ако искаме да оцелеем, трябва да се променим.

— Да се променим ли?

— Да. Да станем пещерни животни, които обитават под земята и ядат малко. Да използваме колектива като средство за съпротива и оцеляване.

— С други думи?

— Провалихме се в общуването си с мравките и сега страдаме, защото не успяхме да отидем достатъчно далеч. Останахме си човешки същества, зиморничави и самовлюбени.

— Жазон е прав — подкрепи го Жонатан Уелс. — Ние изминахме пътя, който ни доведе физически в подземието. Но това бе само половината от маршрута. Във всеки случай обстоятелствата ни принуждават да продължим нашето пътешествие.

— Да не искаш да кажеш, че отвъд това подземие има друго? — изкиска се Гален. — Или искаш да копаем, за да открием мазето под храма, което ще ни отведе неизвестно къде?

— Не. Искам добре да ме разберете. Половината път бе физически и ние го изминахме с телата си. Другата половина се отнася до нашата психика, а в това отношение още нищо не сме направили. Сега трябва да променим мисленето си, да извършим промяна вътре в главите си. Да приемем битието на пещерни животни, в каквито сме се превърнали. Преди известно време един от нас каза, че нашата група не би могла да функционира при наличието на една-единствена женска за петнадесет мъжкари. Това е вярно за човешкото общество, но за обществото на насекомите?

Люси Уелс трепна. Бе разбрала накъде бият разсъжденията на нейния съпруг. Имаше само един начин да оцелеят всички заедно под земята, при това със съвсем малко храна, и той беше да се превърнат… да се превърнат в…

Устните на всички промълвиха едновременно една и съща дума.

Мравки.