Бернар Вербер
Денят на мравките (45)

45. Тест за бръмбар носорог

103 683-ти се е покатерил върху главогръда на твърдокрилото. Въздушният кораб е дълъг цели четири крачки и широк две. От мястото, което е заел, той вижда право пред себе си да стърчи извитият челен рог на бръмбара. Предназначението му е многостранно: да разпаря кореми, да служи за мерник при стрелба с киселина, за абордажна кука, за таран.

Непосредствената задача на храбрия войник си остава управлението на летателния уред. Чрез мисълта, както го бе посъветвала Хли-пу-ни.

Може веднага да опита.

Скачване на антените.

103 683-ти се съсредоточава върху излитането. Ала как тежкото твърдокрило ще съумее да преодолее земното притегляне?

Искам да летя. Хайде, нека излетим.

103 683-ти няма време да се учуди. Животното му се е струвало тромаво и непохватно, но ето че зад себе си дочува звук от плъзгане на добре смазан механизъм. Две тъмнокафяви елитри са се изнесли напред. Две широки прозрачни крила с кафеникав оттенък се разгъват настрани и леко започват да пърхат. Хли-пу-ни е забравила да предупреди войника колко шумно е твърдокрилото при полет. Бръмченето постепенно става по-мощно. Всичко затрептява. 103 683-ти се тревожи какво ще стане по-нататък.

Облаци прах и стърготини замъгляват зрителното му поле. Странно усещане: сякаш не неговият водач се издига, и по-скоро градът пропада надолу. Царицата, която го поздравява с антени отдолу, става все по-малка. Когато съвсем я изгубва от очи, 103 683-ти установява, че вече се намира най-малко на хиляда крачки височина.

Искам да продължим все направо.

Бръмбарът веднага се навежда напред и се понася, като бученето на тъмните му криле се засилва още повече.

Лети! Той лети!

Мечтата на всички безполови днес е осъществена. Да победи земното привличане, да завоюва въздушното пространство подобно на половите по време на брачния полет!

Край 103 683-ти се мяркат водни кончета, мухи, оси. Право пред себе си долавя миризмата на птиче гнездо. Опасност. Заповядва да завият по спешност. Ала тук горе нещата не стават както на земята: завоят не може да се получи, без крилата да се наклонят под ъгъл най-малко 45°. И когато бръмбарът изпълнява заповедта, всичко се преобръща.

Мравката се подхлъзва, опитва се да забие нокти в хитина на своето хвъркато добиче, пуска се за момент, напразно дращи по черната лакирана повърхност, от която се отделят миниатюрни ленти. Поради липса на опорна точка ездачът безвъзвратно се плъзва по хълбока на летящото животно.

Пропада в бездната.

Падането продължава безкрайно. През това време бръмбарът не е усетил нищо. 103 683-ти вижда как той приключва кривата на завоя и храбро се устремява към завоюването на нови въздушни простори.

А мравката пада, пада, пада. Земята приближава вихрено към нея със своите растения и лобни скали. Самата тя се върти, а антените й безцелно плющят.

Ето удара!

Поема го изцяло с краката. Тялото отскача, пада встрани, отново отскача. За щастие килим от мъх смекчава последния сблъсък.

Мравката е толкова леко и устойчиво насекомо, че едно обикновено катурване не може да й навреди. Дори когато падне от високо дърво, тя веднага подхваща работата си, все едно че нищо не се е случило.

103 683-ти се чувства само леко замаян от падането. Той навежда напред антените си, почиства ги набързо и поема по пътя към своя град.

Хли-пу-ни не е мръднала от мястото си. Все тъй е на върха на купола, когато 103 683-ти се изкачва там.

Не се отчайвай. Опитай пак.

Царицата придружава войника до площадката за излитане.

Освен осемдесетте хиляди войници ще имаш на разположение шестдесет и седем от тези опитомени носорози наемници. Те представляват ценно подкрепление. Трябва да се научиш да летиш на тях.

103 683-ти излита на гърба на друго твърдокрило. След неуспешния първи опит дали ще се сработи по-добре със своя втори жребец?

В същото време от дясната му страна излита артилерист. Двамата хвърчат редом и другият му дава знаци. При такава скорост феромоните на практика са неизползваеми. И таз добра! Пионерите на полетите лесно са се справили с тази трудност, изобретявайки език от жестове, основан на движенията с антени. Според това дали са изправени или свити, те могат да предават на разстояние като по морз.

Артилеристът му напомня, че е възможно временно да пусне антените на своя вихрогон и да се разходи по гърба му. Достатъчно е да използва за опора на ноктите грапавините по бронята. Самият той, изглежда, владее до съвършенство тази техника. Сетне му показва как да слезе по краката на бръмбара, а оттам да се прицели и да стреля по всичко, преминаващо отдолу.

103 683-ти доста трудно се справя с тези акробатически номера, но скоро забравя, че лети на две хиляди крачки височина. Закрепя се здраво. Когато бръмбарът пикира ниско над тревите, войникът успява да стреля и да пререже стъблото на едно цвете.

Този успех го насърчава. Мисли си, че с шестдесет и седем такива бойни машини ще успее да порази поне няколко от тези бо… от тези Пръсти!

Стръмно изкачване и след това пикиране. — заповядва той на своя бръмбар.

На войника започва да му харесва това усещане за скорост в антените. Каква летателна сила и какъв напредък за мравешката цивилизация! И той принадлежи към първото поколение, познало това чудо: летене върху гърба на впрегатен бръмбар!

Скоростта го опиянява. Падането му преди малко е без каквито и да било сериозни последици и оттук нататък той е склонен да мисли, че пътуването на този въздушен кораб не крие никакви рискове. По негово нареждане правят спирали, лупинги, реят се… 103 683-ти се опива от невероятни усещания. Всичките му органи на Джонстън, чувствителни към положението в пространството, са извън строя. Вече не знае къде е горе, долу, напред или назад. Ала все пак не забравя, че когато пред тях се появят очертанията на дърво, трябва рязко да завият, за да не се блъснат в него.

Изцяло погълнат от забавленията със своя въздушен кораб, той не забелязва, че небето тревожно притъмнява. Минава време, преди да си даде сметка, че хвъркатото е станало нервно. Не се подчинява на никакви заповеди, не желае да набере височина. Дори започва постепенно да се снижава.