Бернар Вербер
Денят на мравките (41)

41. Едмонополис

Летиция Уелс постави в грамаден аквариум мравуняка, който бе изровила в гората Фонтенбло. Сетне долепи лице до хладното стъкло.

Създанията, които наблюдаваше, сякаш не я забелязваха. Новата партида рижи мравки (Formica rufa) изглеждаше особено жизнена. Няколко пъти Летиция бе попадала на донякъде слабоумни мравки: червени (Pheidoles) или черни (Lazius niger), които се плашеха от всичко. Не смееха да се докоснат до непозната храна. Побягваха всеки път, когато младата жена протегнеше ръка. В края на краищата след седмица насекомите измираха по своя воля. Не бива да се мисли, че всички мравки са умни. Съществуват множество видове с посредствен интелект. Най-незначителното нарушение на обичайното им битие ги докарваше до глупаво отчаяние!

Докато тези рижи мравки, напротив, й носеха истинско удовлетворение. Те непрекъснато се трудеха, мъкнеха клонки, триеха си взаимно антените или пък се спречкваха. В тях имаше повече живот, отколкото у всички останали мравки, на които се бе натъквала дотогава. Щом Летиция им предложеше нови ястия, те веднага им се нахвърляха. Пъхнеше ли пръст в аквариума, опитваха се да го хапят или да се катерят по него.

Летиция бе покрила с гипс дъното на обиталището, за да съхрани влагата. Мравките си бяха изградили коридори върху гипса. Отляво се издигаше малък купол от клонки. По средата — пясъчна ивица. Отдясно купчинки мъх, които служеха за градина. Летиция беше поставила пластмасова бутилка с подсладена вода, запушена с тампон от памук, за да могат мравките да пият от тази цистерна. В средата на пясъчната ивица имаше пепелник с полегати стени, пълен със ситно надробени резенчета ябълка, а също и с тарама.

Очевидно тези насекоми обожаваха неразбит хайвер…

Докато всички се оплакват, че не могат да се отърват от мравките, Летиция полагаше особени грижи нейните да не загинат. Основният проблем при декоративния мравуняк бе, че пръстта започваше да гние. Както редовно трябва да се сменя водата на червените рибки, така всеки две седмици тя подновяваше пръстта на мравките. Но ако смяната на водата на рибките става лесно с помощта на кепчето, то с пръстта на мравките не беше същото. Необходими бяха два аквариума: старият с изсъхналата пръст и нов с влажна. Тя свързваше двата посредством тръба. Тогава мравките се преместваха в по-влажния. Миграцията им понякога отнемаше цял ден.

Летиция бе преживяла вече не едно вълнение със своите мравуняци. Една сутрин например откри, че всички обитатели на нейния аквариум — по-скоро на нейния терариум — си бяха разпрали коремите. От другата страна на стъклото те образуваха зловеща купчина. Сякаш мравките искаха да й покажат, че предпочитат смъртта пред пленничеството.

Други нейни принудителни квартиранти бяха направили всичко възможно да избягат. Неведнъж младата жена се бе събуждала с мравка върху лицето. А щом една правеше подобни разходки, значи може би стотици бяха плъзнали из жилището й. В такива случаи тя тръгваше на лов, събираше ги с помощта на лъжичка и епруветка и ги връщаше в стъкления затвор.

С надеждата да подобри условията за насилствен престой на своите гости и следователно самочувствието им Летиция стъкми в аквариума градинка от растения бонзай и цветя. За да могат мравките да се разхождат сред по-разнообразен декор, изобрети кътове от чакъл, от парчета дърво и от камъчета. За да не изгубят вкус към лова, тя дори им пускаше в своя Едмонополис малки живи щурци. Войниците с удоволствие ги преследваха и ги убиваха между растенията бонзай.

Рижите мравки й поднесоха най-голямата изненада. Когато за пръв път повдигна капака на терариума, всички до една насочиха към нея коремчетата си и с безупречен синхрон изстреляха срещу лицето й залп киселина. Тя неволно вдъхна жълтия облак. Пред очите й веднага притъмня. Споходиха я червени и зелени видения. Какво откритие! Значи човек можеше да се „замайва“ с изпаренията от мравуняка!

По-късно тя не пропусна да опише в бележника наблюденията си на това явление. Вече знаеше за съществуването на рядка болест, при която засегнатите биваха неудържимо привлечени от мравуняците. Те лягаха на земята и часове наред поглъщаха мравки, за да наваксат, както се смяташе, недостига на мравчена киселина в кръвта си. Сега знаеше, че в действителност тези хора се стремяха към халюциниращото действие на мравчената киселина.

Когато дойде на себе си, тя прибра инструментите, с които се грижеше за своя град (пипета, пинцети, епруветка и прочие), остави своето хоби и се отдаде изцяло на журналистическата си работа. Както и предишните нейни статии, тази, която се канеше да пише, също щеше да бъде посветена на мистериозния случаи с братята Салта, който тя нямаше търпение да разбули.