Бернар Вербер
Денят на мравките (36)

36. Енциклопедия

МИСЪЛ: Човешката мисъл може всичко.

През петдесетте години един английски контейнеровоз, който прекарвал бутилки мадейра от Португалия, акостирал в едно шотландско пристанище. Някакъв моряк влязъл в хладилната камера, за да се увери в наличността на доставката. Без да подозира неговото присъствие, друг моряк затворил вратата отвън. Затворникът започнал да удря с всички сили по стените, но никой не го чул и корабът се отправил обратно към Португалия.

Човекът открил достатъчно храна, ала знаел, че няма да оцелее дълго при такъв студ. Въпреки това намерил достатъчно сили с помощта на парче метал да дълбае по стените ден след ден, час след час разказа на своето мъченичество. С научна точност той описвал агонията си. Как постепенно се вкочанявал от студа, как измръзнали носът, пръстите на ръцете и на краката му и станали чупливи като стъкло. Описал как мразовитият въздух го изгарял като огън. Как малко по малко цялото му тяло се превръщало в леден блок. Когато корабът хвърлил котва в Лисабон, капитанът отворил камерата и открил мъртвия матрос. Прочел по стените подробния дневник на ужасните му страдания.

Не това обаче било най-удивителното. Още преди корабът да потегли обратно, капитанът бил наредил да се повиши температурата в камерата. Термометърът показвал 19°C. Тъй като в нея нямало никакви продукти по време на обратния рейс, хладилната система била напълно изключена. Човекът умрял само защото смятал, че му е студено. Той станал жертва на собственото си въображение.

Едмон Уелс

Енциклопедия на относителното и абсолютното знание, том II