Бернар Вербер
Денят на мравките (35)

35. Бог е особена миризма

Следите водят оттук.

Войникът разпознава миризмите, които му помагат да открие тайното помещение на бунтовниците.

Нужно ми е обяснение.

Група бунтовници обгражда 103 683-ти. Лесно биха могли да го убият, но не го нападат.

Какво означава „богове“?

Отново куцият изпълнява ролята на говорител.

Той признава, че не всичко са казали на войника, но самият факт, че са му разкрили съществуването на бунтовническо движение в полза на Пръстите, е знак за огромно доверие. Една нелегална организация, подложена на гонения от всички пазачи на Стадото, няма обичай да поверява тайните си така бързо на първия срещнат!

С положението на антените си куцият се опитва да покаже откровеност.

Обяснява, че понастоящем в Бел-о-кан стават неща от изключителна важност за града, за всички градове и дори за вида като цяло. От успеха или от провала на нелегалното движение зависи дали ще бъдат спестени хилядолетия еволюция за всички мравки на този свят. При подобни обстоятелства един живот не представлява нищо. Необходима е саможертва от страна на всеки, а така също запазването на пълна тайна. Куцият признава, че в това начинание 103 683-ти играе първостепенна роля. Изразява съжаление, че не му е разказал всичко. Сега е готов да поправи този пропуск.

Двете мравки тържествено се срещат по средата на помещението, за да започнат церемонията по АК, абсолютната комуникация. Благодарение на АК една мравка вижда, чувства и разбира мигновено всичко, което се съдържа в ума на нейния събеседник.

103 683-ти и куцият долепят едни към други сегментите на антените си. Все едно че единадесет уста и единадесет уши влизат в пряк досег. Превръщат се в едно насекомо с две глави.

Куцият разкрива своята история.

Когато миналата година големият пожар опустошил Бел-о-кан и убил царица Бело-киу-киуни, съществуването на мравките с мирис на скала се обезсмислило. Те трябвало да устоят на преследването срещу тях, предприето от новата владетелка Хли-пу-ни. Тогава мравките с мирис на скала станали бунтовници и се приютили в това скривалище. После отворили отново прохода през гранитната плоча и продължили да хранят Пръстите с крадени припаси, но преди всичко подновили диалога с техния представител Доктор Ливингстън.

В началото всичко вървяло отлично. Доктор Ливингстън излъчвал прости съобщения: „Гладни сме“, „Защо царицата отказва да разговаря с нас?“. Пръстите били държани в течение на действията на бунтовниците и дори ги подпомагали със съвети, така че нападенията на бойните групи за набавяне на храна да се провеждат колкото се може по-тайно. Пръстите имат нужда от невероятни количества храна и невинаги е лесно да им бъде доставена незабелязано!

Всичко това се движело в границите на нормалното. Ала един ден Пръстите пратили послание с доста по-различно съдържание. Съобщението с причудлив аромат твърдяло, че мравките били подценили Пръстите, че до този момент Пръстите мълчали по въпроса, но истината била, че те са богове на мравките.

Богове ли? Какво означава тази дума? — запитахме ние.

Пръстите ни обясниха какво представляват боговете. Според тях това са животни, създали света. Ние всички сме част от тяхната „игра“.

Намесва се трета мравка и нарушава АК. Тя пламенно обявява:

Боговете са изобретили всичко, те са всесилни, вездесъщи. Те постоянно ни наблюдават. Действителността, която ни заобикаля, е само декор, измислен от боговете, че да ни изпитат по-добре.

Когато вали, то е, защото боговете изливат вода.

Когато е горещо, то е, защото боговете са усилили слънчевия пек.

Когато е студено, то е, защото са го намалили.

Пръстите са богове.

Куцият обяснява това удивително послание. Нищо на този свят не можело да съществува без боговете Пръсти. Мравките били техни творения. Те се суетят в един изкуствен свят, измислен от Пръстите само за развлечение.

Ето това казал през онзи ден Доктор Ливингстън.

103 683-ти е слисан. Защо в такъв случай Пръстите умират от глад под основата на Града? Защо са затворници под земята? Защо позволяват на една мравка да започне кръстоносен поход срещу тях?

Куцият признава, че в твърденията на Доктор Ливингстън имало известни празноти. Тяхното основно предимство обаче е, че обясняват защо съществуват мравките, защо светът е такъв, какъвто е.

Откъде идем, кои сме, накъде отиваме? Понятието „богове“ най-сетне дава отговор на тези въпроси.

Така или иначе, семето било посято. Първото „божествено“ послание омагьосало шепа бунтовници и всяло смут у мнозина други. Последвали обикновени съобщения, в които не ставало дума за „богове“.

Всички забравили за това, но ето че няколко дни по-късно удивителното „божествено“ слово прозвучало още по-силно от антените на Доктор Ливингстън. Той отново заговорил за един свят, управляван от Пръстите, обявил, че нищо не е случайно, че всичко, което става на земята, е писано и предопределено. Тези, които не почитали „боговете“ или отказвали да ги хранят, щели да бъдат наказани.

Антените на 103 683-ти щръкват от изненада. Никога въображението му, което при това е твърде развинтено за мравешките представи, не би родило фантастичната мисъл за някакви гигантски животни, които управляват света и не изпускат от погледа си нито един негов обитател. Замисля се обаче, че при това положение Пръстите явно имат доста време за губене.

Заслушва се отново в разказа на куция.

Бунтовниците бързо разбрали, че речта на Доктор Ливингстън била два съвършено различни вида. Затова, когато говорел за боговете, предупреждавали мравките деисти, а останалите се оттегляли. Когато засягал „нормални“ теми, деистите си отивали. В резултат на това сред бунтовниците постепенно настъпило разделение. От една страна били деистите, от друга не-деистите, но между тях нямало разногласие. Въпреки че вторите смятали поведението на първите за напълно ирационално и чуждо на мравешката култура.

103 683-ти се изключва. Той почиства антените си и изстрелва въпроса:

Кои от вас са деисти?

Една мравка излиза напред.

Казвам се 23-ти и вярвам в съществуването на всемогъщите богове.

Куцият дискретно подмята, че деистите непрекъснато предъвкват подобни заучени фрази, макар много често сами да не разбират значението им.

103 683-ти пък не разбира как така Доктор Ливингстън може да притежава две съвършено различни една от друга личности.

„Именно в това е може би голямата тайна на Пръстите — отвръща куцият. — В тяхната двойственост. У тях простото съществува редом със сложното, обикновените феромони наред с абстрактните послания.“

Добавя, че засега деистите са малцинство, но тяхната партия бележи неспирен напредък.

Една млада мравка дотичва, носейки пашкула от пеперуда, който войникът е заровил при входа на обора.

Това е твое, нали?

103 683-ти потвърждава и като протяга антените си към новодошлия, пита:

Ами ти какъв си? Деист или не-деист?

Младият боец свенливо навежда глава. Знае кой разговаря с него: един прочут и опитен войник. Дава си сметка за важността на това, което се кани да изрече. Ала думите сякаш изригват сами от недрата на трите му мозъка:

Наричам се 24-и. Вярвам в съществуването на всемогъщите богове.