Бернар Вербер
Денят на мравките (32)

32. Трудно положение

103 683-ти почиства главата си с гребена на лакътната става.

Вече не знае какво да мисли.

Бои се от Пръстите и… има за задача да ги избие всичките. Тъкмо започваше да вярва в каузата на бунтовниците и… ето че трябва да й изневери. Стигна до края на света с двадесет изследователи, а сега, когато му предлагат осемдесет хиляди, смята, че тази цифра е смешно малка.

Ала най-много го тревожи самото бунтовническо движение. Въобразяваше си, че си има работа с авантюристи, които знаят какво правят, а те се оказват полупобъркани, които току повтарят тази нищо незначеща дума „богове“.

Странно е дори държанието на царицата. Говори прекалено много за мравка. Това не е в реда на нещата. Иска да избие всички Пръсти, но умишлено забравя тези, които живеят под самите основи на нейния град. Твърди, че бъдещето е в изучаването на чуждите животински видове, а отказва да използва „развъдника за Пръсти“ за осъществяване на опити с най-необичайния и смайващия от тези видове.

Хли-пу-ни не му е доверила всичко. Бунтовниците също. Или не му вярват, или се опитват да го манипулират. Чувства се като играчка в ръцете на царицата, на бунтовниците, а може би на двете страни едновременно.

Пред него внезапно изпъква един очевиден факт: никога в никой мравуняк в коя да е точка на планетата не се е случвало нещо подобно. Сякаш в Бел-о-кан всички са изгубили разсъдъка си. Гражданите са обзети от странни мисли, изпитват душевни състояния, с една дума, станали са по-малко мравки отпреди. С тях се извършва промяна. Бунтовниците са същински мутанти.

Хли-пу-ни е мутант. Що се отнася до 103 683-ти, той открай време е склонен да гледа на себе си като на независима същност и не смята, че е съвсем нормална мравка. Какво става в този момент с Бел-о-кан?

Неспособен е да отговори на този въпрос, най-напред иска да разбере какви са подбудите на тези бунтовници с причудлива реч.

Какво ли ще рече „богове“?

103 683-ти се запътва към оборите за бръмбари рогачи.