Бернар Вербер
Денят на мравките (29)

29. Търсене на огъня

103 683-ти никога не е посещавал Химическата библиотека. Мястото наистина е впечатляващо. Пълни с жива течност яйца се подредени докъдето поглед стига. Всяко от тях съдържа разкази на очевидци, описания, уникални идеи.

Докато вървят между редиците, Хли-пу-ни разказва. Тя открила, че Майка Бело-киу-киуни общува с подземните Пръсти, откакто се настанила в Забранения град на Бел-о-кан. Майката била напълно омагьосана от Пръстите. Смятала, че те представляват цивилизация в същинския смисъл на думата. Хранела ги и в замяна те й показвали странни неща. Колелото например.

Според Бело-киу-киуни Пръстите били добри същества. Как се е лъгала! Хли-пу-ни разполага вече с доказателства за това. Всички разкази съвпадат: именно Пръстите подпалили Бел-о-кан и по този начин убили Бело-киу-киуни, едничката царица, която се опитвала да ги разбере.

Печалната истина е, че тяхната цивилизация е основана на… огъня. Заради това Хли-пу-ни не пожелала да разговаря с тях, отказала да им дава храна. Затова накарала да зазидат хода през гранитната основа. Затова имала намерение да ги изтрие от лицето на Земята. Докладите от все повече експедиции единодушно потвърждават едно и също: Пръстите палят огньове, играят си с огъня, произвеждат предмети с помощта на огъня. Мравките не могат да позволят на тези безумци да продължават да упорстват. Това би означавало неизбежен апокалипсис. Доказателство е премеждието, сполетяло Бел-о-кан.

Огънят!… 103 683-ти чувства прилив на отвращение. Сега по-добре разбира манията на Хли-пу-ни. Всички мравки знаят какво значи огън. Навремето те също открили тази стихия. И също като хората — случайно. Светкавица ударила едно дръвче. В тревата паднала запалена клонка. Някаква мравка се приближила да разгледа по-добре това късче слънце, около което всичко почернявало.

Мравките се стремят да отнесат в гнездото всичко, което им се стори необичайно. Първият опит се провалил. Следващите също. Всеки път пламъкът изгасвал по пътя. Ала веднъж, като вземал все по-дълги и по-дълги клонки, един прозорлив разузнавач успял да занесе огъня до подстъпите на своя мравуняк. Така доказал, че е възможно пренасянето на късчета слънце. Съгражданите му устроили празник.

Огънят бил същинско чудо! Давал енергия, светлина, топлина. И какви прекрасни цветове! Червено, жълто, бяло и дори синьо.

Това се случило не много отдавна, само преди петдесет милиона години. Обществените насекоми още пазят спомена.

Неудобство: пламъкът бил нетраен. Всеки път трябвало да се чака да падне мълния, а тя, уви, често била придружена от дъжд, който изгасял огъня.

За съхранението на това жарко съкровище една мравка предложила да го внесат в града от клонки. Пагубно начинание! Огънят наистина траял по-дълго, но подпалил свода от съчки и предизвикал смъртта на хиляди яйца, работнички, войници.

Никой не поздравил новаторката. Ала в действителност търсенето на огъня едва сега започвало. Такива са мравките. Винаги тръгват от най-неподходящото решение и после, след поредица дотъкмявания, изнамират най-правилното.

Мравките дълго обсъждали проблема.

Хли-пу-ни пуска феромон памет, в който са регистрирани техните дирения.

Най-напред забелязали, че огънят е много заразителен. Достатъчно било някой да се приближи до него, за да пламне сам. В същото време някак парадоксално бил твърде нетраен. Достатъчно било пеперуда да размаха криле, за да остане от него черен пушек, който се разсейвал из въздуха. За мравките най-удобно било да гасят огъня, като пръскат върху него разредена мравчена киселина. Първите, които опитали подобен способ и пратили върху жаравата твърде концентрирана киселина, моментално се превърнали в горелки, а след това в живи факли.

По-късно, преди седемстотин и петдесет хиляди години, мравките открили все така случайно, правейки всевъзможни опити (което е по тяхному науката), че огънят може да се „сътвори“, без да се чака мълнията. Триейки едно в друго две много сухи листа, една работничка успяла да произведе пушек, а след това и пламък. Опитът бил повторен, изучен. От този момент мравките можели по своя воля да палят огън.

Чудесното откритие било последвано от период на еуфория. Всяко гнездо почти всекидневно изнамирало все нови и нови приложения. Огънят унищожавал прекалено големите дървета, които пречели, раздробявал и най-твърдите материали, възвръщал енергията в края на зимуването, лекувал някои болести и като цяло разкрасявал цветовете на предметите.

Въодушевлението започнало да спада, когато неизбежно се стигнало до употребата на огъня за военни цели. Четири мравки, въоръжени с дълга клонка, вече били в състояние да унищожат за по-малко от половин час цял противников град с един милион жители!

Освен това пламвали и горски пожари. Мравките трудно се справяли със заразителния ефект на огъня. Щом веднъж нещо пламнело, достатъчен бил един полъх на вятъра, за да го разпали, и мравките пожарникари с тяхната разредена киселина не можели да направят почти нищо за овладяването на пожара.

Запалел ли се някой храст, огънят много бързо започнал да се пренася от дърво на дърво и до края на деня в черна пепел се превръщали не триста хиляди мравки, а тридесет хиляди мравуняка.

Бедствието помитало всичко: най-дебелите дървета, най-едрите животни и дори птиците. Така в края на краищата възхищението отстъпило място на отрицанието. На пълното и единодушно отрицание. Забравен бил възторгът от първите дни! Огънят се оказал твърде опасен. Всички обществени насекоми постигнали съгласие за неговото анатемосване и превръщането му в табу.

Никой повече нямал право да се доближава до огън. Ако върху някое дърво паднела мълния, заповедта изисквала да се отдалечат. Ако сухи клонки започнели да се подпалват, дълг на всеки било да се опита да ги изгаси. Тази повеля прекосила океаните. Всички мравки на планетата, всички насекоми твърде скоро разбрали, че трябва да се пазят от огъня и преди всичко, че не бива да се опитват да го използват.

Само някои видове мушици и пеперуди продължавали да се стремят към пламъка. Ала на тях светлината действала като наркотик.

Останалите стриктно изпълнявали наредбите. Ако на някой индивид или гнездо хрумнело да използва огъня за военни цели, другите представители на всички видове, големи и малки, незабавно се съюзявали, за да ги смажат.

Хли-пу-ни оставя феромона памет.

Пръстите използваха забраненото оръжие и продължават да го използват във всичките си начинания. Цивилизацията на Пръстите е основана на огъня. Следователно трябва да я унищожим, преди те да са подпалили цялата гора.

Царицата излъчва мирис на непоколебима увереност.

103 683-ти е объркан. Според самата Хли-пу-ни Пръстите представляват странично явление. Временни обитатели на повърхността на земята. И то без всякакво съмнение твърде ефимерни. Съществуват едва от три милиона години и сигурно няма да оцелеят още дълго.

103 683-ти чисти антените си.

Обикновено мравките оставят различните видове да се редуват едни след други върху земната кора, да се появяват и да отмират, без да се занимават с тях. Какъв е смисълът на този поход?

Хли-пу-ни упорства:

Те са твърде опасни. Не можем да чакаме да изчезнат от само себе си.

103 683-ти възразява:

Изглежда, има Пръсти, които живеят под Града.

Щом Хли-пу-ни желае да нападне Пръстите, защо не започне с тях?

Царицата се учудва, че войникът е узнал за тайната. После обяснява. Пръстите под Града не представлявали заплаха. Те не знаели как да излязат от леговището си. Били затворени там. Достатъчно било да ги оставят да умрат от глад и проблемът щял да отпадне от само себе си. В момента може би вече са се превърнали в трупове.

Би било жалко.

Царицата вдига антени.

Защо? Да не би да обичаш Пръстите? Нима пътешествието до края на света ти е дало възможност да общуваш с тях?

Войникът държи на своето.

Не. Но би било жалко за зоологията, защото ние не познаваме нравите и устройството на тези гигантски животни. Толкова по-зле и за похода, защото ще се отправим към края на света, без да знаем почти нищо за нашите противници.

Царицата е смутена. Войникът става все по-убедителен.

Какъв късмет! Разполагаме с гнездо на Пръсти досами града, което е на наше разположение. Защо тогава да не се възползваме от това?

Хли-пу-ни не се е сетила. 103 683-ти има право. Истина е, че тези Пръсти са нейни пленници точно толкова, колкото и паякообразните, които изучава в зоологическата зала. Заклещени в своята лешникова черупка, паякообразните представляват малък вивариум. Заклещени в своята пещера. Пръстите не са нищо друго освен един грамаден вивариум…

За момент царицата се изкушава да послуша войника, хладнокръвно да влезе във владение на своя „развъдник за Пръсти“, да спаси последните оцелели, ако има такива, и дори да поднови разговорите с тях. В името на науката.

А защо не и да ги опитоми? Да ги превърне в гигантски ездитни животни? Вероятно ще съумее да се сдобие с тяхното покорство в замяна на храната.

Ала внезапно се случва нещо непредвидено.

Изскочила неизвестно откъде, една мравка камикадзе се хвърля върху Хли-пу-ни и се опитва да я обезглави. 103 683-ти разпознава в този цареубиец един бунтовник от обора за бръмбари. 103 683-ти се хвърля смело и с един удар на саблевидната си челюст убива дръзкия нападател, преди той да успее да извърши замисленото престъпление.

Царицата остава невъзмутима.

Ето на какво са способни Пръстите! Те са превърнали мравките с мирис на скала във фанатици, готови да убият собствената си владетелка. Сам виждаш, 103 683-ти, че не бива да се разговаря с тях. Пръстите не са животни като другите. Прекалено са опасни. Способни са да ни умъртвят дори с думи.

Хли-пу-ни потвърждава, че знае за съществуването на бунтовническо движение, чиито привърженици продължават да разговарят с Пръстите, агонизиращи под града. Впрочем тъкмо по този начин тя ги изучава. Нейни шпиони са се промъкнали сред бунтовниците и я осведомяват за всичко, което иде от „развъдника за Пръсти“. Хли-пу-ни знае, че 103 683-ти е влязъл във връзка с бунтовниците. Смята, че това е нещо положително. По този начин войникът също ще може да й помага.

На пода бунтовникът цареубиец напряга сетни сили и изпраща едно последно послание:

Пръстите са наши богове.

Сетне — нищо. Той е мъртъв. Царицата подушва трупа.

Какво означава думата „богове“?

103 683-ти си задава същия въпрос. Царицата крачи из покоите си, като не спира да повтаря, че трябва час по-скоро да бъдат избити всички Пръсти. Да бъдат унищожени. До един. Разчита на своя войник, който е тъй опитен, да изпълни тази жизненоважна задача.

Много добре. На 103 683-ти са му нужни два дни, за да събере войските. След това напред! На щурм срещу всички Пръсти на света!