Бернар Вербер
Денят на мравките (24)

24. Преследване из подземието

Преди да загине, един от бунтовниците успява да прати обонятелен вик, сърцераздирателен и неразбираем:

Пръстите са наши богове.

Сетне се просва с опънати крака и тялото му образува нещо като кръст с шест рамена.

Всички негови другари един след друг се строполяват и 103 683-ти чува как някои от тях повтарят същата странна фраза:

Пръстите са наши богове.

Побеснелите дървеници пробождат и изнасилват под погледа на федералните войници, които очевидно нямат никакво намерение да слагат край на това мъчение.

103 683-ти не мисли да се даде така лесно. Не иска да умре, преди да е разбрал какво означава думата „богове“. В пристъп на страшна ярост той помита десетина дървеници, вкопчени в гръдния му кош, сетне се вклинява с наведена глава в групата войници. Ефектът от изненадата успява. Бойците са тъй погълнати от гледката на тази кървава оргия, че отначало не могат да реагират. После бързо се окопитват.

103 683-ти обаче не е новак в надпреварата-преследване. Вкопчва се в тавана и с върховете на широко разтворените си антени започва да стърже стената. Отгоре се посипват буци пръст. Войникът се възползва, за да изпречи между себе си и своите преследвачи истинска стена от пясък. Заемайки позиция за стрелба, той поваля отделни пазачи, успели въпреки всичко да преминат. Ала когато няколко накуп преодоляват препятствието, боецът вече не е в състояние да ги застреля всичките едновременно. Впрочем резервоарът му за киселина е почти празен.

Побягва с все сили.

Това е бунтовник! Спрете го!

103 683-ти препуска из галерии, които му се струват познати. И има защо! Току-що е направил завой на сто и осемдесет градуса. Ето го отново в залата с цистерните. Краката му естествено са поели по пътя, който познават най-добре, тъй като съвсем неотдавна са го извървели в противоположна посока.

Единият му крак леко кърви. Трябва на всяка цена да се скрие. Спасението се намира на тавана. Той се качва и се сгушва между краката на една мравка-резервоар. С туловището си насекомото го скрива изцяло в момента, когато в залата нахлуват федералните войници.

С антените си те претърсват всички кътчета.

103 683-ти откача един крак на мравката цистерна, която му служи за прикритие.

Какво ти става? — пита вяло тя.

Миграция — отвръща властно 103 683-ти. И откача още един крак, сетне още един. Ала този път цистерната не е толкова глупава.

Какво, какво… Я престани веднага!

Долу федералните са открили локва безцветна кръв. Започват претърсване. Върху главата на единия от пазачите пада капка и той вирва антени.

Готово, открих го!

103 683-ти трескаво изтръгва още един крак, и още един. Сега цистерната се държи само на два крака и панически се провиква:

Веднага ги закачай обратно!

Пазачът се извръща и подлага корем, за да се прицели в тавана.

103 683-ти отрязва със саблевидната си челюст и последния крак. В мига, когато войникът стреля, оранжевата цистерна се стоварва отгоре му. От двойната експлозия наоколо се пръсва огромно количество течност. 103 683-ти едва е успял да скочи от тавана, когато из залата се разлитат парчета от разкъсания корем.

Нахлува нова тълпа федерални войници. 103 683-ти се колебае. Колко ли киселина му е останала? Може би за три изстрела. Решава да пререже краката на цистерните.

Свалени са три живи резервоара. Те падат и експлодират върху тълпата преследвачи. Единият от тях въпреки всичко успява да се отскубне, макар и целият омазан в нектар.

103 683-ти няма повече киселина. При все това заема позиция за стрелба с надеждата да сплаши противника и стоически чака изгарящата струя, която ще го довърши.

Нищо не се случва. Да не би и другият да е свършил киселината? Ръкопашен бой. Челюстите се вкопчват и се опитват да пробият хитина.

Завоевателят на края на света е по-опитен. Той поваля противника си, дръпва главата му назад. В момента, когато се кани да го довърши, усеща как някакъв крак го потупва, сякаш моли за трофалаксия.

Защо искаш да го убиеш?

103 683-ти обръща антени, за да разбере кой говори.

Вече е разпознал миризмата на приятел.

Пред него е самата царица. Някогашната му другарка по приключения, същата, която го прати на първото пътешествие… Войниците незабавно скачат, готови за бой, но владетелката праща едва доловим мирис, с който показва, че тази мравка е под нейно покровителство.

Последвай ме — предлага царица Хли-пу-ни.