Бернар Вербер
Денят на мравките (22)

22. Мисия в залата на цистерните

Тук, на четиридесети подземен етаж, гъмжи от народ. Август е в разгара си и от горещината всички са нервни, дори нощем, дори под земята.

Превъзбудените белокански бойци хапят безпричинно минувачите. Работничките търчат между люпилните и складовете с нектар. В мравуняка Бел-о-кан е горещо.

Тълпата граждани тече като топла лимфа.

Групата от тридесет бунтовници тихо се вмъква в залата на мравките цистерни. Те с възхита гледат своите събратя, огромни като състезатели по сумо. Мравките цистерни приличат на месести златисти плодове, украсени с матовочервени ивици. Този изглед се дължи на изпънатата докрай хитинова обвивка на тези странни обитатели, заловени за тавана с увиснали надолу кореми и вирнати нагоре глави.

Работничките бързат да се напият с нектар и в същото време да напълнят общественото си хранилище.

Понякога царица Хли-пу-ни лично идва да пие от цистерните. Присъствието й оставя напълно безразлични тези насекоми-резервоари, които поради обездвижване са възприели философията на инерцията. Някои твърдят, че мозъкът им закърнявал. Функцията създава органа, ала липсата на функция го разрушава. Тъй като единственото предназначение на мравките цистерни е да бъдат пълнени и източвани, те постепенно са се превърнали в бинарни механизми.

Извън тази зала те не са в състояние да възприемат или да разберат каквото и да било. Родени са като представители на подкастата на цистерните и ще си умрат такива.

Въпреки това възможно е да бъдат откачени, докато са още живи. Достатъчно е да им се предаде феромон със значение „миграция“. Несъмнено мравките цистерни са резервоари, но подвижни резервоари, програмирани да приемат преместването в случай на миграция.

Бунтовниците подбират няколко цистерни с впечатляващи размери. Приближават до тях антените си и произнасят формулата „миграция“. Грамадните насекоми бавно се размърдват, откачат един по един краката си от тавана и слизат. Множество крака ги поемат незабавно, за да не се сплескат на пода.

Къде отиваме? — пита едно от тях.

На юг.

Мравките цистерни не спорят, а се оставят да бъдат отнесени от бунтовниците. Те са толкова тежки, че за пренасянето на една от тези манерки са необходими шестима. Толкова усилия само за да угодят на Пръстите!

Поне харесва ли им нектарът? — интересува се 103 683-ти.

Оплакват се, че не им носим достатъчно! — отвръща един от бунтовниците.

Неблагодарници!

Групата предпазливо се спуска към долните етажи. Ето ги най-после пред едва забележимата пукнатина в гранитния под. От другата страна се намира залата, където с тях ще разговаря Доктор Ливингстън.

103 683-ти потреперва. Да беседваш с ужасните Пръсти! Нима било толкова лесно?

Беседата обаче няма да започне скоро. Внезапно бунтовниците биват подгонени от пазачи, които правят обичайната си обиколка из квартала. Те бързо изоставят цистерните, за да им е по-леко да бягат.

Това са бунтовниците!

Един от пазачите е разпознал отличителната миризма, която до този момент са смятали за неуловима. Разнасят се феромони за тревога. Започва преследване.

Федералните бойци са бързи, но въпреки това не успяват да настигнат бунтовниците. Тогава правят заграждения, прекъсвайки някои пътища, като че възнамеряват да ги отклонят в предварително избрана посока.

Войниците принуждават групата да се изкачи с бясна скорост към горните етажи. Ниво –40, -30, –16, -14. Те наистина изтикват плячката си към определено място. 103 683-ти усеща клопката, но не вижда спасение. Пред него има само един изход. Щом федералните са го оставили свободен, значи си имат причина за това! Ала какво друго може да направи, освен да продължава нататък?

Бунтовниците внезапно се озовават в зала, пълна с вонящи дървеници и всякакви ужасии. Антените им щръкват пред страхотната гледка!

С осеян от вагини гръб женските вонящи хлебарки тичат във всички посоки, а мъжките ги преследват с вирнати островърхи членове. По-нататък хомосексуални мъжкари се нанизват един в друг, подобно на дълги зелени гирлянди. Навсякъде гъмжи от тези същества. Острите членове на дървениците са в състояние да пробият хитиновите брони.

Бунтовниците така и не успяват да разберат какво става, а ето че тези проклети насекоми вече налитат и ги обграждат. Една мравка се строполява под тежестта на огромна камара разгонени вонящи дървеници. Никой не смогва да освободи корема си и да се отбранява с изстрели киселина. Островърхите членове на мъжките пробиват черупките им.

103 683-ти се мята като обезумял.