Бернар Вербер
Денят на мравките (218)

218. КОНТАКТИ

Вторник, 14 часът и 30 минути. В съответствие с предварително уговорената среща комисарят Жак Мелиес е приет от господин Рафаел Изо, министър на научните изследвания. Той му представя госпожа Жюлиет Рамирес, госпожица Летиция Уелс и една бутилка, в която се движи мравка. По план срещата трябва да трае двадесет минути, но продължава осем часа и половина. И още осем часа на следващия ден.

Четвъртък, 19 часът и 23 минути. Президентът на Френската република господин Режис Малру приема в своя дворец господин Рафаел Изо, министър на научните изследвания. Менюто включва портокалов сок, кифлички, бъркани яйца, а освен това съобщение, за което министърът на изследванията твърди, че е от изключителна важност.

Президентът поглежда над подноса с кифлички.

— Искате от мен какво? Да разговарям с една мравка? Не, не, хиляди пъти не! Дори ако, както твърдите вие, тя е помогнала за спасяването на седемнадесет души, затворени под някакъв мравуняк. Давате ли си сметка какво говорите? Случаят Уелс ви е замаял главата! Нямам нищо против да забравя причината да поискате среща с мен, но при условие че никога вече не ми споменавате за тази ваша мравка!

— Това не е обикновена мравка. Това е 103-ти. Мравка, която вече е разговаряла с човеци. Освен това тя е представителка на най-голямата мравешка федерация в областта. Федерация, която включва сто и осемдесет милиона индивиди!

— Сто и осемдесет милиона какво? Честна дума, вие сте се побъркал! Мравки! Насекоми! Животинки, които можеш да смачкаш с пръст… Нека ни ви заблуждават фокусите на някакви шегобийци, Изо. Никой няма да повярва във вашата история. Избирателите ще си помислят, че се опитваме да ги залъгваме с празни приказки, за да ги обложим с нови данъци. Да не говорим как ще реагира опозицията… Вече чувам подигравките им!

— Ние почти нищо не знаем за мравките! — възрази министър Изо. — Ако се обърнем към тях като към мислещи същества, несъмнено ще открием, че има на какво да ни научат.

— Да не започнете пак с тези налудничави идеи относно рака? Четох за тях в сензационните издания. Изо, само не ми казвайте, че ги вземате на сериозно?

— Мравките са най-разпространените животни на Земята и без съмнение са и сред най-старите и най-еволюиралите. В продължение на сто милиона години те са имали време да научат много неща, които ние не знаем. Ние, хората, живеем на Земята само от три милиона години. А нашата съвременна цивилизация е на някакви си пет хиляди години. Несъмнено има какво да научим от общество с такъв опит. Те ни позволяват още отсега да си представим какво ще бъде нашето общество след сто милиона години.

— Чувал съм вече тази глупост. Ами че това са мравки! Разбирам поне да ставаше дума за кучета. Една трета от нашите избиратели притежават кучета, но мравки!

— Достатъчно е да…

— Престанете. Запомнете добре, приятелю! Няма да стана първият президент на Републиката, който е разговарял с мравка. Не държа цял свят да се пукне от смях за моя сметка. Нито аз, нито правителството ще се съгласим да станем за посмешище заради някакви гадинки. Не желая повече да чувам за тези мравки.

Президентът с гневно движение загребва с вилицата от бърканите яйца и ги налапва.

Министърът на изследванията остава невъзмутим.

— Не, изобщо няма да престана. Ще ви говоря, докато си промените мнението. При мен дойдоха хора. Обясниха ми кратко и ясно и аз разбрах. Днес имаме шанса да прекрачим през вековете, да направим грамаден скок в бъдещето. И аз няма да позволя този шанс да ни се изплъзне.

— Глупости!

— Чуйте ме, един ден ще умра, ще умрете и вие. След като сме обречени да изчезнем, защо да не оставим някаква неповторима следа, че сме живели на тази земя? Защо да не сключим икономически, културни и дори… военни спогодби с мравките? В края на краищата това е вторият по мощ вид на планетата.

Президентът Малру, който в този момент отхапва от една препечена филийка, се задавя и започва да кашля.

— Та в този ред на мисли защо пък да не открием посолство на Франция в някой мравуняк!

Министърът не се усмихва.

— Вече съм мислил за това.

— Вие сте направо невероятен! — възкликва президентът, като вдига ръце към небето.

— Забравете, че става дума за мравки. Мислете за тях като за извънземни. Те не са извънземни, но пък са вътреземни. Единственият им недостатък е, че са миниатюрни и открай време обитават нашата планета. Затова и не забелязваме какви чудни същества са всъщност.

Президентът Малру го поглежда право в очите.

— И какво ми предлагате?

— Да се срещнете официално със 103-ти — отвръща Изо без всякакво колебание.

— Кой е той?

— Той е мравка, която добре ни познава, и би могъл при необходимост да служи за преводач. Можете да го поканите в Елисейския дворец на неофициален обяд например. Той ще се задоволи само с една капка мед. Няма никакво значение какво ще му кажете, важно е върховният ръководител на нашата нация да се обърне към него. Госпожа Рамирес ще ви достави феромонния преводач. Така че няма никакви технически проблеми.

Президентът крачи из стаята и дълго гледа през прозореца градината. Изглежда, претегля аргументите „за“ и „против“.

— Не. Решително не! Предпочитам да пропусна възможността да оставя диря в моето време, отколкото да стана смешен. Един президент разговаря с мравки… Очакват ме такива гаври!

— Но…

— Край. Достатъчно злоупотребихте с моето търпение. Край на всички тези истории за мравки. Окончателният ми отговор е „не“. Довиждане, Изо!