Бернар Вербер
Денят на мравките (205)

206. В търсене на 103-ти

По нареждане на Мелиес началникът на станцията загаси всички светлини. След това им даде един силен прожектор, за да осветят перона. Жюлиет Рамирес и Летиция Уелс разпръснаха феромона призив из цялата станция. Оставаше само да чакат, изгарящи от нетърпение и с разтуптени сърца, 103-ти да приближи към техния маяк.

103-ти забелязва сенки, породени от източник на светлина, многократно по-силен от познатия му неон. Съгласно посланието на „добрите“ Пръсти той пристъпва към осветения участък, за да могат да го открият. Сигурно са вече тук и го чакат. Веднъж да стигне при тях и всичко ще е наред.

Какво безкрайно очакване! Жак Мелиес не бе в състояние да стои на едно място и се разхождаше нервно из коридора. Запали цигара.

— Загаси я. Миризмата на пушека може да го прогони. Той изпитва ужас от огъня.

Полицаят смачка цигарата с тока на обувката си и продължи да крачи напред-назад.

— Престани да сновеш. Може да го смачкаш, ако дойде насам.

— Не се тревожи за това. Ако има нещо, което не съм престанал да правя от няколко дни насам, то е да внимавам къде стъпвам!

103-ти вижда как към него се приближават нови плочи. Този феромон е клопка. Пръсти-убийци на мравки са разпространили това послание, за да се доберат по-лесно до него и да го унищожат. Той побягва.

Летиция Уелс го забеляза в средата на светлия кръг.

— Погледнете! Една самотна мравка. Това със сигурност е 103-ти.

— Приближил се е и се е изплашил от твоите подметки. Ако избяга, отново ще го изгубим.

Те пристъпиха полека, но 103-ти си плю на петите.

— Не може да ни познае. За него всички човеци са планини — разтревожи се Летиция.

Те протегнаха към мравката пръсти и ръце, ала 103-ти се шмугна между тях, както веднъж вече бе постъпил по време на пикника. Сетне се втурна към насипа.

— Не може да ни познае. Не разпознава ръцете ни. Избягва пръстите ни! Какво да правим? — възкликна Мелиес. — Ако напусне перона, никога няма да можем да го открием сред чакъла!

— Това е мравка. За мравките единствено миризмите имат значение. Да ти се намира флумастер? Мастилото мирише достатъчно силно и може да го спре.

Летиция изтича и начерта дебела линия на пътя на 103-ти.

Тича с все сили, но ето че внезапно отпред му се изпречва обонятелна стена със силен алкохолен мирис. 103-ти запъва крака, за да намали скоростта, след което тръгва покрай зловонната стена, която сякаш представлява за него непреодолима преграда, заобикаля я и продължава своя бяг.

— Заобикаля чертата от флумастера!

Летиция се спусна да му прегради пътя с маркера. Тя чевръсто прокара три линии, очертаващи триъгълен затвор.

Аз съм пленник между тези обонятелни стени — казва си 103-ти. — Какво да правя?

Той събира всичката си смелост и се хвърля срещу следата от флумастер, все едно че е стъклена стена, а след това се втурва слепешката напред.

Човеците не очакваха такава дързост и храброст.

От изненада се заблъскаха помежду си.

— Тук е — посочи Мелиес с Пръст.

— Къде? — запита Летиция.

— Внимание!…

Летиция Уелс политна и изгуби равновесие. Всичко стана като на забавен кадър. За да се закрепи, тя леко пристъпи встрани. Обикновен рефлекс. Върхът на обувката й с висок ток се повдигна и след това падна върху…

— НННЕЕЕЕЕЕЕЕ!!!!!!! — изкрещя Жюлиет Рамирес.

Тя с все сили блъсна Летиция, преди кракът й да е докоснал земята.

Много късно.

103-ти не успява да го избегне. Успява само да зърне някаква сянка, която връхлита върху него, и го осенява мисъл — животът свършва дотук. Неговият живот бе богат. Като на телевизионен екран през мозъците му преминават образи. Войната на маковете, ловът на гущера, картината от ръба на света, полетът върху гърба на бръмбара и много, много битки, преди да открие цивилизацията на Пръстите… Футболът, Мис Свят… документалният филм за мравките.