Бернар Вербер
Денят на мравките (204)

204. Невъзможна среща

Навсякъде из Бел-о-кан се сражават. Бунтовниците валят направо от тавана. Нито един войник не идва на помощ на царицата. Битката се води сред изсъхналите трупове на деистите. Ала не след дълго боевете се обръщат в полза на по-многобройните.

Хли-пу-ни е заобиколена от враждебни челюсти. Сякаш тези мравки не усещат царските й феромони. Една от тях тръгва към нея с широко разтворени челюсти, като че има намерение да я обезглави. Когато се приближава, убиецът предава:

Пръстите са наши богове!

Това е решението. Трябва да се добере до Пръстите. Хлипу-ни няма намерение да се остави да бъде убита. Тя се хвърля сред тълпата, разблъсква челюстите и антените, които се опитват да я спрат, втурва се по коридорите, които се спускат надолу. Целта е една: Пръстите.

Етаж –45. Етаж –50. Тя бързо открива прохода, водещ под Града. Зад нея бунтовниците деисти я преследват и тя долавя враждебните им миризми.

Хли-пу-ни прекосява един гранитен коридор и навлиза във втория Бел-о-кан, тайния град, построен навремето от майка й, която идвала тук да беседва с Пръстите.

По средата се намира фигура, от която излиза дебела тръба.

Хли-пу-ни знае кое е това грубо изваяно от смола същество. Шпионите са й съобщили неговото име: Доктор Ливингстън.

Царицата приближава. Деистите я настигат, обкръжават я, но я оставят да отиде до представителя на техните богове.

Владетелката докосва антените на тази псевдо мравка.

Аз съм царица Бело-киу-киуни — предава тя с първия си сегмент.

В същото време с помощта на останалите десет антенни сегмента излъчва безразборно по всички дължини на обонятелната вълна огромно количество информация.

Имам намерение да ви спася. Занапред поемам задължението да ви храня. Искам да разговарям с вас.

Деистите не помръдват, сякаш в очакване на някакво чудо.

Ала нищо не се случва. От няколко дни боговете мълчат и ето че отказват да разговарят дори с царицата.

Хли-пу-ни увеличава интензивността на своето послание. Доктор Ливингстън дори не потрепва. Остава напълно неподвижен.

Внезапно в ума на владетелката една мисъл блясва със скоростта и силата на мълния.

Пръстите не съществуват. Пръстите никога не са съществували.

Те не са нищо друго, освен гигантска мистификация, те са само плод на слухове, на лъжлива информация, разпространявана чрез феромоните на няколко поколения царици и от бълнуването на болни мравки.

103-ти е лъгал. Майка Бело-киу-киуни е лъгала. Бунтовниците лъжат. Всички лъжат.

Пръстите не съществуват и никога не са съществували.

Тук свършват мислите й. Десетина остриета от челюстите на деистите се забиват в гърдите й.