Бернар Вербер
Денят на мравките (197)

197. Призив към населението

Портрет по памет в рубриката „Изгубени животни“ на „Еко дю диманш“. Глава на мравка, нарисувана с перо.

Текст: „Внимание! Прочетете внимателно това! Не става дума за никаква шега. Показаната тук мравка може да спаси живота на седемнадесет души, които са в смъртна опасност. Следните белези ще ви помогнат да я отличите от всички останали мравки:

103 683-ти е рижа мравка. Следователно цветът й не е напълно черен. Гръдният кош и главата й са оранжевокафяви. Само коремчето й е тъмно.

Ръст: три милиметра. Черупката й е издраскана, антените къси. Ако до нея бъде доближен Пръст, тя незабавно изхвърля мравчена киселина.

Очите й са сравнително малки, челюстите широки и плоски.

Особен белег: червено петно върху челото.

Ако я откриете, дори и да не сте уверени, че това е тя, приберете я на сигурно място и не се колебайте да позвъните на телефон 31-41-59-26. Търсете Летиция Уелс. Можете също така да се обадите в полицията на комисаря Жак Мелиес.

Възнаграждението за всяко обаждане, което помогне да бъде открит 103 683-ти, е 100 000 франка.“

Летиция, Мелиес и Жюлиет Рамирес се опитаха да разговарят с мравките от терариума, с мравки, уловени напосоки из улиците. Обитателите на терариума наистина бяха чували за Бел-о-кан, но не бяха в състояние да ги отведат до мястото. Те дори не знаеха къде се намират в момента. Що се отнася до тайната на рака, изобщо не можеха да разберат за какво става дума!

Същото невежество проявяваха и мравките, срещнати из улиците, градините и къщите.

Трябваше да стигнат до неприятното заключение, че голяма част от мравките са по-скоро възглупави. Не се интересуваха от нищо. Не разбираха нищо. Мислеха само как да се нахранят.

По този начин Жак Мелиес, Жюлиет Рамирес и Летиция Уелс установиха до каква степен 103-ти представлява особен случай. Интелектуалното му равнище го правеше уникален.

С помощта на малки щипци Летиция взе капсулките, в които 103-ти бе подредил зоологическите феромони за Пръстите.

Нямаше съмнение, че той се е опитал да разбере всичко за своя свят и за своето време. Такава любознателност и жажда за познание бе нещо твърде рядко дори при човеците. 103-ти наистина беше изключителен, мислеше си Летиция Уелс. После прехапа устни, защото се улови, че мисли за него в минало време.

В един момент изпита желание да се помоли. В края на краищата нали само чудо можеше да им помогне да открият мравка сред един човешки град?