Метаданни
Данни
- Серия
- Мравките (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Le jour des fourmis, 1992 (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Красимир Петров, 1995 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- billybiliana (2024 г.)
- Начална корекция
- WizardBGR (2024 г.)
- Допълнителна корекция
- billybiliana (2025 г.)
Издание:
Автор: Бернар Вербер
Заглавие: Денят на мравките
Преводач: Красимир Петров
Година на превод: 1995
Език, от който е преведено: френски
Издание: първо
Издател: ИК „Колибри“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1995
Тип: роман (не е указано)
Националност: френска
Печатница: ДП „Абагар“
Редактор: Силвия Вагенщайн
ISBN: 954-529-063-3
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/21125
История
- — Добавяне
194. Енциклопедия
СБЛЪСЪК МЕЖДУ ЦИВИЛИЗАЦИИ: Индия е страна, която поглъща всякаква енергия. Всички военачалници, опитали се да я покорят, само са похабили силите си. Колкото по-навътре навлизали в страната, толкова повече ги обезличавала Индия, те губели своята боеспособност и се привързвали към изтънчената индийска култура. Индия е като мека гъба, която задържа всичко. Те пристигали, а Индия ги побеждавала.
Първото внушително нашествие било дело на тюркско-афганските мюсюлмани. През 1206 година те завзели Делхи. Пет династии султани една след друга опитали да завладеят целия Индийски полуостров. Ала с напредването на юг войските се стапяли. Войниците се изморявали да убиват, губели бойния си дух и се оставяли да бъдат омаяни от индийските обичаи. Султаните затънали в поквара.
Последната от династиите — Лоди — била свалена от Бабур, цар от монголски произход, потомък на Тамерлан. През 1527 година той основал Империята на моголите и едва достигнал до средата на Индия, захвърлил оръжието и се отдал възторжено на живопис, литература и музика.
Един от потомците му, Акбар, съумял да обедини Индия. Той действал с мирни средства и измислил религия, като използвал всички религии от онова време и свързал техните най-миролюбиви елементи. Няколко десетилетия по-късно Аурангзеб, друг потомък на Бабур, опитал да наложи със сила исляма на целия полуостров. Индия се разгневила и се разбунтувала. Невъзможно било този континент да бъда укротен с насилие.
В началото на XIX век англичаните успели да завоюват с войска всички тържища и големите градове, ала никога не могли да поставят под свой контрол цялата страна. Те се задоволили с изграждането на поселища, „малки островчета на английска цивилизация“, изцяло потопени в индийско обкръжение.
Както студът пази Русия, морето — Япония и Великобритания, така една духовна стена брани Индия и поглъща всички, които проникнат в нея.
Дори в наши дни всеки турист, който рискува и тръгне из страната, незабавно бива споходен от въпроси като „Защо ми е всичко това?“ и „Има ли смисъл?“ и е готов да изостави всякакво начинание.