Бернар Вербер
Денят на мравките (191)

191. Какво мисли тя за нас

Вече пети ден 103-ти гледаше без почивка телевизия. Бе помолил за едно-единствено нещо: малка капсула, в която да съхранява зоологическите си феромони за Пръстите.

Летиция погледна към приятелите си.

— Тази мравка е същинска телеманка!

— Изглежда, разбира това, което вижда — отбеляза Милиес.

— Вероятно една десета от това, което се появява на екрана, не повече. Тя е като новородено пред телевизор. Тълкува посвоему нещата, които не схваща.

Артюр Рамирес не беше съгласен.

— Мисля, че я подценявате. Коментарите й за сиракосиранийската война са доста уместни. Освен това можа да оцени рисуваните филми на Текс Ейвъри.

— Ни най-малко не я подценявам — отвърна Мелиес. — Тъкмо това ме тревожи. Поне да се интересуваше само от мултфилми! Вчера ме попита защо полагаме толкова усилия, за да си причиняваме страдания един другиму.

Всички бяха изумени. Мъчеше ги едно и също съмнение: „Какво ли мисли тя за нас?“

— Трябва да внимаваме да не попадне на картини, показващи нашия свят в твърде отрицателна светлина. В края на краищата достатъчно е да се смени навреме каналът — добави комисарят.

— Не, не бива — възрази господарят на духовете. — Този експеримент е прекалено ценен. За пръв път живо същество, различно от човека, съди за нас. Нека оставим тази мравка свободно да ни прецени и да ни каже колко струваме без каквито и да било ограничения.

Тримата отидоха отново пред машината „Розетски камък“. Важната гостенка под похлупака не откъсваше поглед от екрана с течни кристали. Антените й трептяха и тя с пълна скорост отделяше феромони, гледайки по телевизията избирателна кампания. Очевидно следеше с изключително внимание речта на президента на републиката, като правеше многобройни бележки.

Предаване: Поздрави, 103-ти.

Приемане: Поздрави, Пръсти.

Предаване: Всичко наред ли е?

Приемане: Да.

За да даде възможност на 103-ти да следи по-добре предаванията според желанията си, Рамирес бе успял да изработи микроскопично дистанционно управление, което позволяваше на мравката да сменя каналите от опитния похлупак. Насекомото го употребяваше и дори злоупотребяваше.

Експериментът продължи още няколко дни.

Любопитството на мравката изглеждаше неизчерпаемо. Тя непрекъснато искаше от Пръстите все нови и нови обяснения. Какво представляват комунизмът, двигателят с вътрешно горене, преместването на континентите, компютърът, проституцията, общественото осигуряване, тръстовете, икономическият дефицит, овладяването на космоса, атомните подводници, инфлацията, безработицата, фашизмът, метеорологията, ресторантите, конният тотализатор, боксът, противозачатъчните средства, университетската реформа, правосъдието, обезлюдяването на селските райони?

103-ти вече бе запълнил три зоологически феромона за Пръстите.

На десетия ден Летиция Уелс не издържа. До момента тя може би не бе хранила кой знае каква любов към човеците, но чувството за семеен дълг никога не я бе напускало. В този миг братовчед й Жонатан може би береше душа, а междувременно мравката-спасител, която той им беше пратил, не помръдваше от мястото си пред телевизионния приемник.

Предаване: Сега вече имаш ли готовност да ни отведеш до Бел-о-кан? — запита тя 103-ти.

Настъпи мълчание, по време на което сърцето на Летиция биеше до пръсване. Редом с нея другите дебнеха с не по-малка тревога присъдата на мравката…

Приемане: Значи искате да знаете каква е моята присъда? Много добре. Мисля, че вече видях достатъчно, за да мога да ви преценя.

Мравката отлепя глава от телевизионния екран и се изправя на задните си крака.

Приемане: Естествено, нямам претенции да ви познавам напълно, защото вашата цивилизация е твърде сложна… но… вече си давам сметка за най-важното.

Тя ги кара да тръпнат от очакване, подготвя ефекта от думите си. 103-ти очевидно има голям опит в боравенето с индивидите.

Приемане: Вашата цивилизация е твърде сложна, но вече видях достатъчно, за да разбера най-важното. Вие сте покварени животни, без каквото и да било уважение към всичко, което ви заобикаля, грижа ви е единствено да трупате това, което наричате „пари“. Историческото ви минало ме хвърля в ужас: то представлява безконечна поредица от убийства в по-малък или по-голям мащаб. Най-напред убивате, после разговаряте. По един и същи начин се унищожавате помежду си и унищожавате природата.

Началото не беше добро. Тримата човеци изобщо не бяха предвидили подобна суровост.

Приемане: В същото време у вас има неща, които ме очароват. Ах, вашите рисунки! Особено ми допада онзи Пръст… Леонардо да Винчи. Идеята да се правят рисунки, за да се разтълкува светът, и да се изработват ненужни предмети само защото са красиви е направо фантастична! Все едно да се произвеждат ухания не за общуване, а само заради щастието да ги вдишваш! Тази самоцелна и ненужна красота, която вие наричате „изкуство“, е вашето предимство пред нашата цивилизация. В нашите градове не разполагаме с нищо подобно. Вашата цивилизация е богата с изкуството и с ненужните страсти.

Предаване: В такъв случай ще се съгласиш ли да ни отведеш до Бел-о-кан?

Мравката не бърза да отговори.

Приемане: Преди да пристигна при вас, срещнах хлебарки. От тях научих нещо. Трябва да обичаме тези, които са способни сами да се обичат, и да помагаме на тези, които са готови да си помогнат сами…

Мравката раздвижва антени, уверена в себе си и в силата на своите аргументи.

Приемане: Ето въпроса, който според мен е твърде важен. На мое място бихте ли оценили положително вашия собствен вид?

Това бе върхът на всичко. Естествено, този въпрос не биваше да бъде отправян към Летиция Уелс. Нито пък към Артюр Рамирес.

Мравката невъзмутимо продължава своите разсъждения.

Приемане: Разбирате ли ме? Обичате ли се достатъчно, за да изпитат и други желанието да ви обичат?

Предаване: Ами че…

Приемане: Ако сами не се обичате, как можете да се надявате някой ден да заобичате нас, същества, толкова различни!

Предаване: С други думи…

Приемане: Търсите подходящи феромони, за да ме убедите? Не е нужно. Телевизията ми даде обясненията, които очаквах от вас. Гледах документални филми и репортажи, в които Пръсти си помагат взаимно, в които Пръсти от далечни гнезда се притичват на помощ на други Пръсти, в които розови Пръсти лекуват кафяви Пръсти. Ние, мравките, както вие ни наричате, никога не бихме постъпили по този начин. Ние не помагаме на далечните гнезда, не помагаме на мравки от друг вид. Освен това видях реклами за плюшени мечета. Това са само предмети и въпреки това Пръстите ги галеха, прегръщаха ги. Това означава, че у Пръстите има излишък от любов, който те търсят на кого да дадат.

Бяха очаквали всичко друго, но не и това. Най-малко бяха очаквали човешкият род да се хареса на едно не човешко същество благодарение на творбите на Леонардо да Винчи, на лекарите авантюристи и на плюшените мечета!

Приемане: Това не е всичко. Вие добре се грижите за вашето потомство. Надявате се Пръстите от бъдещето да бъдат по-добри от днешните. Стремите се към напредък. Вие сте като нашите войници, които жертват живота си само и само да направят мост, по който техните сестри ще минат, за да прекосят потока. Младите трябва да минат и за да стане това, старите са готови да умрат. Да, всичко, което видях — филми, новини, реклами, изразяваше съжаление, че сте само това, което сте, и надежда да станете по-добри. А от тази надежда се ражда вашият „хумор“, вашето „изкуство“…

Летиция се просълзи. Трябваше да се появи една мравка, която да й обясни и да я научи да обича човешкия род. След речта на 103-ти тя никога вече нямаше да бъде същата. Нейната хуманофобия бе излекувана от една мравка! Внезапно изпита желание да опознае по-отблизо своите съвременници. Някои от тях наистина бяха страхотни. Тази мравка бе открила това след няколко часа гледане на телевизия, докато тя самата не го бе забелязала през целия си живот.

Младата жена се наведе над микрофона и успя да промълви:

Предаване: В такъв случай ще ни помогнеш ли?

Под стъкления похлупак 103-ти вирна антени и тържествено обяви:

Приемане: Ние не можем да се борим с вас и вие не можете да се борите с нас. Никой от нашите видове не е достатъчно могъщ, за да унищожи другия. След като не можем да се унищожим взаимно, значи трябва да си помагаме. Освен това мисля, че имаме нужда от вас. Има какво да научим от вашия свят и в никакъв случай не бива да ви убиваме, преди да сме ви опознали.

Предаване: Значи си съгласен да ни покажеш Бел-о-кан?

Приемане: Ще ви помогна да спасите вашите приятели, затворени под Града, защото сега мисля, че нашите две цивилизации трябва да си сътрудничат.

В този момент Артюр Рамирес отново изгуби съзнание.