Бернар Вербер
Денят на мравките (19)

19. Бунтовници

103 683-ти с бързи движения на антените се представя на бунтовниците. Казва им, че е войник. Разправя как е открил на сметището череп, който го е помолил да дойде тук и да съобщи, че скоро ще започне кръстоносен поход срещу Пръстите.

Съобщението предизвиква отклик. Мравките не умеят да лъжат. Все още не са разбрали ползата от това.

Хватката се отпуска. Наоколо оживено мърдат антени. 103 683-ти улавя феромони, които споменават за взлом в Химическата библиотека. Някои от бунтовниците смятат, че войникът е успял да разговаря с един от тримата членове на групата. Доста време от тях няма никакви известия.

От малкото, което му се удава да долови, 103 683-ти разбира, че си има работа с истинско нелегално движение, което прави всичко възможно да си остане такова. Бунтовниците продължават да обсъждат неговото съобщение. Най-много ги тревожи изразът „кръстоносен поход срещу Пръстите“. Изглеждат доста разстроени. Въпреки това някои се питат как да постъпят с неканения посетител. Той представлява заплаха, тъй като вече знае тяхното убежище, без при това да е бунтовник.

Кой си ти?

103 683-ти излъчва всички свои определители: каста, номер на снасяне, роден мравуняк… Бунтовниците са изумени. Пред тях е войник 103 683-ти, единствената рижа мравка, достигнала края на света и завърнала се оттам.

Пускат го. Дори се отдръпват с уважение. Започва диалог.

Мравките разговарят с помощта на миризми — феромони, излъчвани от сегментите на антените. Феромонът е хормон, способен да се отдели от тялото, да кръжи из въздуха и да проникне в друго тяло. Когато една мравка изпитва някакво усещане, тя го излъчва с цялото си тяло и всички мравки край нея го улавят едновременно с нея. Мравка в състояние на стрес незабавно предава болката си на околните, така че тяхна основна грижа от този момент нататък е да прекратят мъчителното съобщение, като помогнат на изпадналия в беда.

Всеки от единадесетте сегмента на антената праща ухаещи думи на своята дължина на вълната подобно на уста, които говорят едновременно на различни честоти. Някои съответстват на ниските тонове и предават основната информация, други, отговарящи на високите, носят по-леки съобщения.

Същите сегменти служат и като уши. Така че събеседниците говорят с единадесет уста и слушат с единадесет уши. Всичко това едновременно. Ето защо речта им е твърде богата на нюанси. По време на един мравешки диалог несъмнено се научават единадесет пъти повече неща, и то единадесет пъти по-бързо, отколкото при човешкия диалог. Затова, когато човек наблюдава среща между две мравки, той остава с впечатлението, че те едва докосват антени и веднага продължават заниманията си. Само че при този почти незабележим контакт всичко вече е казано.

Един войник приближава, накуцвайки (той има само пет крака), и пита дали пред него стои бившият спътник на принц 327-и и на принцеса Хли-пу-ни.

103 683-ти потвърждава.

Куцият обяснява, че дълго време го е търсил, за да го убие, но сега нещата са се обърнали. И завършва с горчива ирония:

Ние сме асоциални, а ти представляваш нормата.

Времената се менят.

Куцият предлага трофалаксия. Събеседникът му се съгласява и двамата сливат уста и леко се докосват с антени, докато скритото в общественото хранилище на донора ядене премине в стомаха на 103 683-ти.

Скачени съдове. Свързани помежду си храносмилателни системи.

Куцият дарява от своята енергия на гостенина, който си спомня мравешка поговорка от XXXXIII хилядолетие: С това, което даваш, ставаш по-богат, с това, което вземаш, ставаш по-беден.

Не би могъл обаче да откаже този дар.

Сетне бунтовниците го развеждат из своето скривалище. В него има хранилище за зърно, запаси нектар, яйца, пълни с феромони памет.

103 683-ти не може да си обясни защо всички тези войници заговорници не му се струват опасни. Те сякаш са загрижени повече да запазят своята тайна, отколкото да задоволят някаква жажда за политическа власт.

Куцият се приближава и разкрива тайната. Някога бунтовниците се подвизавали под друго име — наричали ги „бойците с мирис на скала“. Били нещо като тайна полиция под заповедите на царица Бело-киу-киуни, майката на днешната Хли-пу-ни. По онова време били всемогъщи и дори успели да обзаведат под голямата плоча-основа на Града цял нелегален град. Втори Бел-о-кан.

Куцият признава, че именно те, бойците с мирис на скала, направили всичко, за да ликвидират принц 327-и, принцеса 56-а (Хли-пу-ни) и самия него, войник 103 683-ти. По онова време никой не подозирал, че Пръстите наистина съществуват. Бело-киу-киуни била обзета от манията, че нейните поданици ще изпаднат в паника, когато научат, че тези животни са дарени с разум, почти толкова развит, колкото и този на рижите мравки.

Тогава Бело-киу-киуни влязла в съглашение с пратеника на Пръстите: тя се задължавала да прикрива всяка информация, отнасяща се до съществуването на Пръстите, а в замяна те щели да пазят в тайна това, което вече знаели или щели да научат впоследствие относно разума на мравките. Всяка от страните трябвало да пази тайната от своите.

Царица Бело-киу-киуни смятала, че двете цивилизации все още не са готови да се разберат. Затова натоварила бойците с мирис на скала да унищожават всеки, който открие съществуването на Пръстите.

Тази нейна воля струвала много скъпо.

Куцият признава, че те са убили принц 327-и, както и хиляди други мравки, които по един или друг начин научавали, че Пръстите не са плод на измислица, а наистина съществуват, и че някои от тях дори бродят из гората.

103 683-ти е твърде озадачен. Нима това означава, че е имало диалог между рижите мравки и Пръстите?

Куцият потвърждава. Пръстите обитавали в една пещера под Града. Те изобретили машина и мравка пратеник, чрез които също можели да предават и да приемат феромони. Машината се наричала „Розетски камък“, а пратеникът Доктор Ливингстън. Все названия, дадени от Пръстите. С тяхна помощ Пръстите и мравките могли да споделят основното:

„Ние съществуваме, макар и с различни размери, различаваме се, но всеки от нас е изградил разумна цивилизация на тази планета.“

Това бил първият контакт. Имало много други. Пръстите били затворници в своята пещера под Града и Бело-киу-киуни ги хранела и се грижела за тяхното оцеляване. Разговорите се провеждали редовно в продължение на един сезон. Благодарение на Пръстите Бело-киу-киуни открила принципа на колелото, но загинала по време на пожара в града, преди да успее да покаже на своя народ ползата от него.

След като станала царица, нейната дъщеря Хли-пу-ни вече не искала да чуе за Пръстите. Пожелала да бъде прекратено снабдяването им с храна. Наредила да се запуши с цимент от оси входът към втория Бел-о-кан, сиреч към пещерата на Пръстите. По този начин ги обрекла на гладна смърт.

Същевременно гвардията на Хли-пу-ни се заела да преследва бойците с мирис на скала. Новата владетелка искала да заличи всякакъв спомен от срамния епизод, когато мравките влезли в сътрудничество с Пръстите. Като рижа мравка, проповядваща контакти между видовете, в този случай тя проявила странна нетърпимост.

Само за един ден били избити повече от половината бойци от втория Бел-о-кан. Оцелелите се изпокрили в стените и таваните. За да се спасят, решили да изоставят опознавателните си миризми и приели ново име. Станали „бунтовници за каузата на Пръстите“.

103 683-ти оглежда тези така наречени бунтовници. Повечето са недъгави. Гвардията на царицата добре ги е подредила. Но сред тях има и млади в цветущо здраве. Може би тези войници са били заслепени от приказките за паралелна цивилизация.

Ала що за лудост е да бъдат въвлечени всички белоканци в братоубийствена война! И всъщност в името на какво? Заради Пръстите, за които в края на краищата почти нищо не се знае.

Куцият обяснява, че бунтовниците са сплотили редиците си. Сега разполагат с главна квартира тук, в двойния таван на обора за бръмбари. При това умеят да пращат толкова дискретни миризми, че федералните войници още не могат да ги идентифицират.

Но какъв е смисълът на това нелегално движение?

Куцият го държи известно време в напрежение. Той ефектно замълчава, преди да заяви направо, че Пръстите, заселили се под основите на Града, също са оцелели. Бунтовниците разбили цимента от оси, разчистили прохода в гранита и подновили доставките на храна.

Не иска ли 103 683-ти и той да стане бунтовник? Войникът се колебае, но както винаги любопитството надделява. Накланя антените си напред в знак на съгласие. Всички го поздравяват. Движението вече има в редиците си боец, достигнал края на света. Мнозина му предлагат трофалаксия. 103 683-ти просто не знае накъде да обърне уста. Всички тези питателни целувки така сгряват тялото!

Куцият съобщава, че бунтовниците ще пратят бойна група, която да отвлече мравки-цистерни и да ги прати под основите, за да подобри храната на Пръстите. Ако новият съмишленик желае да се срещне с Доктор Ливингстън, случаят е твърде подходящ.

103 683-ти не чака втора покана. Той няма търпение да открие това гнездо на Пръсти, скрито под Града. Ще му се час по-скоро да поговори с тях. Тъй дълго е живял с натрапчивата мисъл за Пръстите. Ето кое би могло да го излекува от неговата „болест на душата“ и в същото време да задоволи любопитството му.

Тридесет храбри войници бунтовници се събират и след като поглъщат голямо количество нектар, за да се запасят с енергия, тръгват към залата на мравките цистерни. 103 683-ти е сред тях.

Дано не налетят на групите за охрана.