Метаданни
Данни
- Серия
- Мравките (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Le jour des fourmis, 1992 (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Красимир Петров, 1995 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 6 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- billybiliana (2024 г.)
- Начална корекция
- WizardBGR (2024 г.)
- Допълнителна корекция
- billybiliana (2025 г.)
Издание:
Автор: Бернар Вербер
Заглавие: Денят на мравките
Преводач: Красимир Петров
Година на превод: 1995
Език, от който е преведено: френски
Издание: първо
Издател: ИК „Колибри“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1995
Тип: роман (не е указано)
Националност: френска
Печатница: ДП „Абагар“
Редактор: Силвия Вагенщайн
ISBN: 954-529-063-3
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/21125
История
- — Добавяне
186. Второ пришествие
Артюр Рамирес ги прие радушно, чувстваше се по-добре. Благодари им, че не са го предали на полицията. Госпожа Рамирес излязла за участие в предаването „Капан за размисъл“.
Журналистката и полицаят разказаха на стареца последните събития: колкото и невероятно да звучи това, една мравка се явила пред тях и им предала ръкописно послание.
Показаха му писмото и Артюр Рамирес тутакси разбра проблема. Той поглади бялата си брада, след което се съгласи да задейства машината „Розетски камък“.
Заведе ги на тавана, включи няколко компютъра, освети шишенцата, които произвеждаха феромони, и разклати прозрачните съдове, за да избегне утайката.
С изключително внимание Летиция измъкна 103-ти от шишенцето и Артюр го постави под един стъклен похлупак.
Към този похлупак бяха включени две тръби: едната засмукваше феромоните на мравката, другата предаваше изкуствените феромони — превод на човешките послания.
Рамирес седна пред командния пулт, настрои няколко копчета, провери още веднъж светещите индикатори, завъртя потенциометрите. Всичко беше готово. Оставаше само да се пусне програмата, възпроизвеждаща човешките думи във вид на мравешки ухания. Неговият френско-мравешки речник съдържаше сто хиляди думи и сто хиляди отсенки на феромони.
Инженерът застана пред микрофона и отчетливо произнесе:
Предаване: Поздрави.
Той натисна един бутон и екранът на монитора превърна думата в химическа формула, препредадена след това на флаконите с миризми, от които се отделиха точно определените дози, предписани от електронния речник. Всяка дума имаше свой специфичен мирис.
Малкият облак, съдържащ посланието, бе изтласкан по тръбите с помощта на въздушна помпа и стигна до похлупака.
Мравката раздвижи антени.
Поздрави.
Посланието бе прието.
Един мях изпразни похлупака от всякакви паразитни миризми, за да може да бъде прието безпрепятствено посланието-отговор.
Осезателните пипала затрептяха.
Облачето отговор се изкачи в прозрачната тръба, достигна до спектрометъра за маса и до хроматографа, които го разложиха молекула по молекула, за да отделят всяка течност, съответстваща на дума.
Постепенно изречението се появи върху екрана на компютъра.
В същото време то бе произнесено от вокален синтезатор.
Всички чуха отговора на мравката.
Приемане: Кои сте вие? Трудно разбирам вашите феромони.
Летиция и Мелиес бяха във възторг. Машината на Едмон Уелс наистина работеше!
Предаване: Намираш се във вътрешността на една машина, която може да осъществява общуването между човеците и мравките. Благодарение на нея ние можем да говорим с теб и да разбираме, когато ти предаваш.
Приемане: Човеци ли? Какво значи човеци? Това някакъв вид Пръсти ли са?
Очевидно мравката ни най-малко не се впечатляваше от машината и това бе направо удивително. Тя отговаряше непринудено и, изглежда, дори познаваше тези, които наричаше „Пръсти“. Значи диалогът можеше да се осъществи. Артюр Рамирес стисна микрофона.
Предаване: Да, ние сме продължение на Пръстите.
Отговорът отекна от високоговорителя, монтиран над компютъра.
Приемане: При нас ви наричат Пръсти. Предпочитам да ви наричам Пръсти.
Предаване: Както желаеш.
Приемане: Кои сте вие? Предполагам, не сте Доктор Ливингстън…
Тримата бяха слисани. Откъде една мравка можеше да е чувала за Доктор Ливингстън и за прочутата фраза: „Предполагам, вие сте Доктор Ливингстън“[1]? Отначало помислиха, че става дума за погрешна настройка на преводача или за грешка във френско-мравешкия речник. На никого от тях не дойде наум да се засмее или да си представи, че пред тях стои мравка с чувство за хумор. По-скоро се запитаха кой точно Доктор Ливингстън познават мравките.
Предаване: Ние не сме Доктор Ливингстън. Ние сме трима човеци. Три Пръста. Имената ни са Артюр, Летиция и Жак.
Приемане: Как се научихте да говорите земен език?
Летиция прошепна:
— Вероятно иска да каже „как се научихте да говорите обонятелния език на мравките“. Несъмнено те мислят себе си за единствените истински земляни…
Предаване: Случайно научихме тайната на този език. А ти кой си?
Приемане: 103 683-ти, но приятелите ми предпочитат да ме наричат просто 103-ти. Аз съм безполов от кастата на войниците изследователи. Идвам от Бел-о-кан, най-големия град на света.
Предаване: Как стана така, че ни донесе това съобщение?
Приемане: Пръстите, които живеят под нашия град, помолиха да ви бъде връчена тази пратка. Нарекоха задачата мисия Меркурий. Тъй като единствен аз вече бях имал вземане-даване с Пръстите, братята ми решиха, че само аз имам шансове да успея.
103-ти се въздържа да спомене, че е бил освен това главният водач на кръстоносен поход, който е имал за цел да изтрие от лицето на Земята всички Пръсти.
Всеки от тримата искаше да зададе въпроси на разговорливата мравка, ала Артюр Рамирес продължи да държи здраво юздите на разговора.
Предаване: В писмото, което ни предаде, се казва, че има хора, пардон, Пръсти, затворени под вашия град, и че само ти можеш да ни отведеш до тях, за да им помогнем.
Приемане: Точно така.
Предаване: В такъв случай покажи ни откъде да минем.
Приемане: Не.
Предаване: Защо не?
Приемане: Трябва преди това да ви опозная. Инак откъде ще знам дали мога да ви се доверя?
Тримата човеци бяха толкова изненадани, че не знаеха какво да отговорят.
Те, разбира се, изпитваха най-добри чувства и дори уважение към мравките, но съвсем различно беше да чуят как една от тези дребни животинки им казва „не“ право в очите. Това дръзко черно зрънце под похлупака държеше в крачката си живота на седемнадесет души. Те можеха да го смачкат с нокът и въпреки това то отказваше да им помогне под предлог, че не са му били представени!
Предаване: Защо искаш да ни опознаеш?
Приемане: Вие сте големи и силни, но аз не знам дали намеренията ви са добри. Чудовища ли сте, както смята нашата царица Хли-пу-ни? Или всемогъщи богове, както мисли 23-ти? Опасни ли сте? Интелигентни ли сте? Или сте варвари? Многобройни ли сте? Докъде е стигнала вашата технология? Умеете ли да използвате сечива? Затова трябва да ви опозная, преди да реша дали си струва да бъдат спасени неколцина от вашите.
Предаване: Може би искаш всеки от нас тримата да разкаже своя живот?
Приемане: Не вас тримата искам да опозная и преценя, а вашия вид като цяло.
Летиция и Мелиес се спогледаха. Откъде да започнат? Необходимо ли беше да разказват на тази мравка за древните цивилизации, за Средновековието, за Възраждането, за световните войни? Артюр от своя страна изпитваше истинска наслада от този разговор.
Предаване: В такъв случай задавай ни въпроси. Ние ще ти отговаряме и ще ти обясняваме нашия свят.
Приемане: Това би било твърде лесно. Вие ще представите вашия свят във възможно най-благоприятна светлина само за да можете да спасите Пръстите, затворени под нашия град. Намерете начин да ме осведомите по-обективно.
Този 103-ти се оказа голям инат! Дори Артюр вече не знаеше какво да каже, за да го убеди в тяхната добра воля. Мелиес пък кипеше от гняв. Той се обърна към Летиция и каза разярено:
— Чудесно. Ще спасим братовчед ти и неговите спътници без помощта на тази придирчива мравка. Артюр, имате ли план на гората Фонтенбло?
Да, той действително разполагал с такъв план, но гората Фонтенбло се простирала върху седемнадесет хиляди хектара и в нея било пълно с мравуняци. Къде да търсят? Откъм Барбизон, под скалите на Апрьомон, край блатото Франшар или из песъчливите могили на Сол?
Можеха да ровят с години. Никога нямаше да открият сами Бел-о-кан.
— Но как така ще се оставим да ни унижава някаква си мравка! — нервираше се Мелиес.
Артюр Рамирес се изказа в защита на техния гост.
— Единственото, което той иска, преди да ни заведе до гнездото си, е да ни разбере по-добре. И има пълно право. На негово място бих постъпил по същия начин.
— Но как да му дадем „обективна“ картина на нашия свят?
Замислиха се. Още една загадка! Най-сетне Жак Мелиес възкликна:
— Сетих се нещо!
— Какво се сети? — запита Летиция, която се отнасяше с подозрение към спонтанните начинания на комисаря.
— Телевизията. Те-ле-ви-зи-я-та! Ами че с помощта на телевизията ние влизаме във връзка с целия човешки род, напипваме пулса на човечеството. Телевизията показва всички страни на нашата цивилизация. Като погледа телевизия, 103-ти ще може да си създаде собствена преценка кои сме и колко струваме.