Бернар Вербер
Денят на мравките (182)

182. Още по-близо до целта

103-ти се изкачва към горния край на бедрата, но ето че се приближават пет дълги Пръста и му преграждат пътя, преди да е стигнал до слабините. Посещението е приключено.

103-ти се бои да не бъде смачкан. Не, Пръстите остават тук неподвижни, сякаш в очакване на среща. Жиуликанците наистина имат право, тези Пръсти не са зле настроени. Мравката все още е жива. Изправя се на задните си крака и изпраща посланието си към небето.

Летиция Уелс бавно приближи дългите лакирани нокти на палеца и показалеца си и служейки си с тях като с щипци, хвана сгънатата хартия.

103-ти се колебае, сетне разтваря широко челюсти и пуска драгоценния товар.

Толкова мравки са загинали заради този вълшебен миг.

Летиция Уелс постави върху дланта си хартийката. Бе голяма едва колкото четвъртинка пощенска марка, ала от двете страни личаха ситно изписани букви. Бяха толкова дребни, че не се четяха, ала въпреки това можеше да се различи човешки почерк.

— Струва ми се, че тази мравка ни носи писмо — каза Летиция, опитвайки се да прочете написаното.

Жак Мелиес донесе дебелата лупа.

— С помощта на това разчитането би трябвало да стане по-лесно.

Те оставиха мравката в малко шишенце, облякоха се, сетне се надвесиха с лупата над парченцето хартия.

— Имам добро зрение — каза Мелиес. — Подай ми химикалка и аз ще запиша думите, които успея да прочета. След това ще се опитаме да запълним липсващите.